![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
– Прималя ù, Ваше Височество – оправда се стражът. – Искаше да излезе навън.
Знаех, че стражите просто се опитват да си вършат работата, но какво можех да направя?
– Отворете вратите – заповядах им.
– Но... Ваше Височество...
Впих сериозен поглед в него.
– Отворете вратите и я пусни. Веднага!
– Слушам, Ваше Височество.
Стражът до вратата се зае да я отключва, а момичето се олюля в ръцете на другия, опитвайки да се изправи. Двойните врати се отвориха и ни обгърна полъхът на топъл, благоуханен анджелиски вятър. Веднага щом го усети по голите си ръце, момичето се оживи.
Отидох до вратата и погледах как крачи нестабилно из градината, а босите ù стъпала отекват глухо по гладкия чакъл. Никога преди не бях виждал момиче по нощница и макар госпожицата пред мен да не беше особено грациозна в момента, гледката беше странно привлекателна.
Осъзнах, че стражите също я наблюдават, и това не ми хареса.
– Свободни сте – казах тихо. Те се прокашляха и се обърнаха към коридора. – Не идвайте, ако не ви извикам. – Наредих им и излязох в градината.
Беше ми трудно да я намеря, но я чувах. Дишаше тежко и имах чувството, че плаче. Надявах се да греша. Накрая я видях да се свлича в тревата, отпускайки ръцете и главата си върху една от каменните пейки.
Явно не ме беше усетила, затова спрях намясто и зачаках да вдигне очи към мен. След известно време започна да ми става неудобно. Реших, че поне ще иска да ми благодари, затова проговорих:
– Добре ли сте, мила?
– Не съм ти никаква „мила“ – отвърна гневно тя, вдигайки отривисто глава към мен. Нощта я скриваше, но косата ù проблясваше на сребристата лунна светлина, процеждаща се през облаците.
Но въпреки че лицето ù беше в сянка, усетих пълния смисъл на думите ù. Къде беше благодарността?
– Засегнал ли съм ви с нещо? Не удовлетворих ли желанието ви?
Тя не ми отговори, а извърна поглед и пак заплака. Защо жените бяха толкова предразположени към сълзи? Не исках да съм груб, но трябваше да попитам.
– Простете, мила, но възнамерявате ли да плачете още?
– Не ме наричай така! Мила съм ти колкото и останалите трийсет и четири затворнички в замъка ти.
Усмихнах се тайничко. Едно от многото ми опасения беше, че тези момичета постоянно ще се стремят да ми се покажат в най-добрата си светлина, да ме впечатлят. Все се притеснявах, че седмици наред щях да ги опознавам, за да избера една от тях, а накрая, след сватбата, на повърхността щеше да изплува съвършено нова, непоносима личност.
А сега пред мен стоеше момиче, което не зачиташе високото ми положение. Вместо това ме хокаше!
Заобиколих я с бавна крачка, обмисляйки думите ù. Питах се дали навикът ми постоянно да се движа я притесняваше. И ако да, щеше ли да каже нещо?
– Не сте справедлива. Питая мили чувства към всички ви – обясних аз. Да, в последно време странях от всичко, свързано с Избора, но не защото момичетата не ми бяха скъпи. – Въпросът е да открием коя ще ми е най-мила.
– Сериозно ли току-що използва думата „питая“?
– Боя се, че да – позасмях се аз. – Простете, но образованието ми е насадило в мен малко старомоден език. – Тя измърмори нещо неразбираемо. Дали не ми се беше извинила?
– Жалка работа! – извика тя. Боже, колко избухлив характер. Баща ми явно не я беше проучил достатъчно добре. В противен случай нямаше да допусне момиче с нейното поведение в групата на участничките. Госпожицата имаше късмет, че аз бях попаднал на нея в този деликатен момент, а не той. Инак вече щеше да пътува към дома си.
– Кое? – попитах аз, макар и да бях сигурен, че говори за настоящия момент. Никога не се бях сблъсквал с подобно отношение.
– Този конкурс! Целият цирк! Никога ли не си се влюбвал? Така ли искаш да избереш бъдещата си съпруга? Не е за вярване колко си безхарактерен!
Това заболя. Безхарактерен? Седнах на пейката, за да ни е по-лесно да говорим. Държах това момиче – което и да беше – да разбере положението ми, да придобие представа какво ми беше на мен. Опитах да не се заглеждам по извивката на кръста, ханша и бедрото ù, дори тази на босото ù стъпало.
– Понятно ми е защо сте си изградили такова мнение за мен, защо всичко това ви прилича на банално развлечение – казах аз, кимайки с глава. – Но разберете, че светът ми е изключително затворен. Не срещам много жени. Единствените ми познайници са дъщери на дипломати, с които нямаме общи теми на разговор. Е, поне ни се удава шанс да упражняваме старомодния си език.
Усмихнах се, замисляйки се за неловките мълчаливи вечери с млади жени, които уж трябваше да забавлявам, а се провалях, понеже преводачите вечно обсъждаха политически въпроси с някого. Сведох поглед към момичето, очаквайки да се посмеем заедно на неволите ми. Когато стиснатите ù устни отказаха да се усмихнат, се прокашлях и продължих.