Царицата на Палмира [Златните вериги]

Оденат отпусна могъщите си гърди и попита загрижено:

— Боли ли те?

— Малко. Не си заслужава приказките.

Оденат одобри с кимване на глава и попита още:

— Видя ли своя бог, докато спеше?

Зиновия се вгледа в него учудено. Съпругът й добави развеселен:

— Дина се сети за това. Тя те е наблюдавала много внимателно, докато спеше този безкраен сън. Стигна до заключението, че си била пред Ваалшамин. Несъмнено го е споделила със слугините и вече няма палмирски воин, който да се съмнява в това. Те разказват още, че това е причината за раняването и за комата ти. Няма значение. Нашето желание, на всички ни, е Алат да бъде велика и обичана от боговете…

Очите на Оденат лукаво блестяха. Зиновия се изчерви.

— Този дълъг сън се дължеше повече на неумението на Ашему, отколкото на боговете, Всепрославени. Тя, изглежда, е объркала сиропите, които ме накара да пия, и ме замая повече от копието на персиеца! Ако Ваалшамин ме е викнал при себе си, аз не си го спомням.

Всепрославения отвори уста, за да отвърне. Но вместо това се разсмя силно. Всички наоколо наостриха уши, разбирайки, че великият Оденат възвръщаше доброто си настроение. Това можеше да значи само едно – вече нямаше опасност за живота на съпругата му. Смехът се понесе от уста на уста. Целият лагер изпрати към небето тази радост, която заличаваше мрачните часове.

— Щастлив съм, че още ми казваш истината – каза Оденат, поемайки си дъх.

Зиновия пресрещна погледа му.

— Не ти ли обещах истината?

Оденат се вгледа в нея замислено. Зиновия отгатна, че му се иска да я хване за ръката. Може би дори му се иска да я докосне с устни. Това не я отврати, а само странно я натъжи. Тя също би желала да може за миг да затвори очи, да отпусне нараненото си тяло в силните ръце на този съпруг, който се беше научил да я обича и да я уважава. Уви, в гърдите й продължаваше да стои парче лед, което не й го позволяваше.

Тя каза с цялата нежност, на която беше способна:

— Хубаво е да имаш съпруг като теб, Всепрославени. Щастлива съм да науча, че Дина ще те дари със син.

Всепрославения поклати глава. И възрази много сериозно:

— Не, не Дина ще ме дари със син, а ти.

* * *

Точно на следващия ден пристигна страшната новина. Ашему и Дина още си почиваха, когато Зиновия долови необичайно оживление в лагера. Тя помоли една робиня да отиде да се осведоми каква е причината за този шум. Момичето се върна веднага много възбудено.

— Римският император е пленник на персите!

Зиновия се вцепени.

— Сигурна ли си в думите си?

— Това казват, господарке. Персите са пленили римския император – повтори робинята.

Зиновия остана така стъписана за известно време. Накрая заповяда:

— Извикай още слугини. Без да вдигаш шум.

Тя посочи с поглед едрото унесено тяло на Ашему.

— Вие ще ме облечете, без да будите дойката.

Робинята я погледна ококорено.

— Господарке, превръзката ти…

Зиновия сложи пръст на устните си.

— Говори тихо и се подчинявай.

Подпирайки се върху ръцете на две яки слугини, с гърди, поддържани от стегнатата предпазливо върху превръзката й броня, Зиновия излезе от палатката си, за да отиде в тази на Всепрославения.