Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
При пътуването ни обратно за Венеция на графинята вероятно омръзна моето мълчание и тя ми каза, усмихвайки се:
— М.М. е красива и много умна.
— Едното забелязах, а за другото вярвам.
— Тя не ви каза нито дума.
— Понеже не исках да й бъда представен, тя ме наказа, като се престори, че съвсем не забелязва присъствието ми.
Графинята не отговори и ние пристигнахме до къщата й, без да разменим повече нито дума. Оставих я на вратата, понеже един красив поклон и думите: „Сбогом господине!“, ми дадоха да разбера, че нямаше нужда да я придружавам по-нататък. Впрочем, нямах и никакво желание за това, отидох на друго място, за да се отдам на моите размишления относно това своеобразно приключение, за което бях много любопитен да узная как ще се развие по-нататък.
Глава осемнадесета
Моята хубава калугерка не беше говорила с мен и това ме радваше, защото аз бях толкова смаян, толкова пропит с възхищение, че от несвързаните отговори, които бих дал на въпросите й, тя би си съставила много лошо мнение за мен. Разбирах, че трябваше да я убедя да не се страхува от унижението на един отрицателен отговор. Все пак се учудвах на смелостта й да се изложи в нейното положение на подобна опасност. Такова безумие можех трудно да си обясня и не разбирах как бе придобила свободата, на която очевидно се радваше. Казино в Мурано! Възможност да се храни във Венеция през нощта на четири очи с един млад човек! Всичко това ми беше ясно и най-после дойдох до предположението, че тя има вероятно някой официален любовник, комуто доставяше удоволствие да я прави щастлива, като удовлетворява нейните прищевки. Тази мисъл нарани малко моята гордост, но приключението беше твърде пикантно, хубавицата твърде привлекателна, за да обърна внимание на тези мисли. Видях се готов да изневеря на моята любима, или по-точно: бях го направил вече в мисълта си, но признавам, че въпреки любовта ми към прелестното момиче не изпитвах никакво угризение на съвестта. Струваше ми се, че от изневяра в този вид тя не би се обидила, ако я откриеше, защото тази малка измяна се извършваше само за да ме спаси и запази за нея, защото по този начин забравях мъката, от която умирах.
С помощта на една калугерка, роднина на господин Дандоло, бях представен на графиня Короници. Тази графиня била някога много хубава, а беше и много умна, след като не желаеше да се занимава повече с дворцовите интриги, които бяха изпълвали дотогава целия й живот. Тя се беше оттеглила в манастира Санта Джустина, за да потърси там спокойствието, към което се стремеше, след като се бе отвратила от всичко. И тъй като се бе радвала на голяма известност, тя виждаше на своята решетка за разговори все още всички чужди посланици и най-първите хора на републиката. При разговорите любопитството се проявяваше и от двете страни. Зад манастирските стени графинята знаеше всичко, което се бе случило в града, а понякога дори твърдеше, че знае повече от това. Дамата ме приемаше винаги много добре, като ме третираше като млад човек, комуто при всяко посещение тя даваше приятни морални поуки. Бях сигурен, че чрез умело държане ще науча нещо относно М.М. и затова реших да посетя графинята още на следната сутрин след посещението ми у хубавата калугерка.
Тя ме прие по обичайния начин. След като разговаряхме за различни незначителни неща, както е прието в доброто общество, преди да се пристъпи към разумен разговор, насочих разговора върху манастира до Венеция. Ние говорихме за ума и достойнството на една калугерка, на име Челси, която, въпреки отвратителните си прегрешения упражняваше значително влияние. След това се сетихме за прелестната млада сестра Мичели, която бе станала калугерка само за да докаже на майка си, че тя е по-умна. След това разговорът мина върху редица други, за които се говореше, че са галантни и аз споменах М.М., като забелязах, че вероятно тя спада към галантните, но е загадка. Графинята ми отговори, смеейки се, че поначало това наистина е вярно, но загадката не е загадка за всички.