Гаснещ зрак [bg]

— Сега ни ласкае — каза Телораст.

— Той моли само да огласим предложението пред ближните ни — изтъкна Кърдъл. — Двете с теб, любима, не отстъпваме нищо.

— Вярно.

К’рул сви рамене.

— Единственото, което двете отстъпвате, е изборът ви на Лабиринти. Всъщност, предвид желанието ви, изглежда, ще ги предадете изцяло в полза на един трон, който може изобщо да не се появи. Това, разбира се, е ваш избор.

Телораст се обърна към приятелката си.

— Не виждам причина да оставаме тук, Кърдъл. А ти?

— Никаква! — отвърна Кърдъл. — К’рул, приемаме сделката! Къде тогава са тези невзети портали?

— Къде ли не. Следвайте мириса на магия и ще ги намерите.

Скабандари ахна, щом двете жени сякаш се замъглиха и се стопиха в два набъбващи облака, които след няколко мига се превърнаха в дракони. Забиха с криле във въздуха, пръснаха искри от кладата и се понесоха нагоре в тъмното.

Никой не проговори.

После Скабандари посочи с меча си.

— Кой е този великан?

Погледите на всички се извърнаха към грамадния мъж и той се изправи, подпрян на една колона.

— Канин Трал. В треска съм и скоро ще съм мъртъв. Но усещам силата на душата си. Достатъчна, за да ти послужа за сетен път, Ардата…

Не можа да продължи. Скилен Дро скочи напред с разперени криле и протегната ноктеста ръка. Сграбчи Канин Трал и го понесе нагоре.

Ардата изпищя.

Крилатият убиец се гмурна в зейналата паст на портата на Старвалд Демелайн. Двамата изчезнаха. След миг изчезна и самият портал, като око — затвори се и бе погълнато от нощта.

Изумен и неразбиращ, Скабандари зяпна първо К’рул, а после и Ардата.

— Какво стана?

— Порталът е запушен — отвърна К’рул.

Ардата му изкрещя:

— Измама! Беше го замислил това!

— Не бъди глупава! — сопна се К’рул. — Нищо не знаехме за този Тел Акаи!

— А Скилен?

— Той сам си решава. И наистина, трябва ли това да изненадва някого от нас, Ардата?

— Значи… отишъл е в Драконовото селение? Загубил си е ума! Те ще го разкъсат на парчета!

— Е, последния път се опитаха, нали?

Ардата се обърна към Скабандари.

— Виж какво направи, тайст!

— Само посочих към него, милейди!

Ардата изръмжа и понечи да тръгне към храма, но К’рул се изпречи на пътя ѝ.

— Почакай — помоли я. — Трябва ми помощта ти.

Стъписаното неверие на лицето ѝ бе почти комично, но тя все пак спря.

— Портите на Лабиринтите ми, Ардата. Онези, които драконите сега ще издирят.

— И какво?

Безсилие изкриви за миг лицето на К’рул.

— Каква полза от стражи, Ардата — отрони той бавно и с болка, — ако могат да напуснат когато им хрумне?

Тя скръсти ръце.

— Продължи.

— Нужен ми е твоят талант… с паяжини. Или, в този случай, вериги.

— Ах ти… коварен… кучи син. За още нещо да ме помолиш?

— Да. Трябва да зашиеш трупа на един дракон на южния бряг на морето Витр.

— Защо?

— Трябва ми.