Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Вълчо! Поставихме те над нас да даваш всекиму равен дял, за да се прехранваме; да се отнасяш към силния както към слабия, пък когато храната свърши — да ни помагаш да намерим друга, да сме винаги заедно под твоя защита и сянка! Ето, от два дни не сме яли! Дай ни каквото ни се полага!
Не отговорил вълкът, дори се разгневил повече. Те го молели, той не отвръщал и те си рекли:
— Няма какво друго да сторим, освен да отидем при лъва — ще се оставим на милостта му и ще му предложим камилата! Ако ни даде нещичко от нея, ще му бъдем благодарни, ако ли не — той повече я заслужава от този хитрец! — отишли при лъва, разказали му какво им се било случило, и завършили: — Ние сме твои роби! Дошли сме да те помолим за помощ, за да ни отървеш от този вълк, нали сме твои поданици!
Лъвът чул разказа, обхванала го ярост, отишъл при вълка. Когато вълкът видял лъва да се приближава, хукнал да бяга. Втурнал се лъвът подир него, хванал го, разкъсал го и върнал плячката на лисиците…
— От разказа ни става ясно, царю — завършил Шаммас, — че никой цар не бива да пренебрегва делата на поданиците си! Това е последният ми разговор с тебе, остани с мир!
— Изслушах те! — рекъл царят. — Утре, ако е пожелал Аллах, ще изляза пред тях!
Излязъл Шаммас и съобщил на събралите се, че царят обещал през утрешния ден да излезе пред тях.
Узнала и жена му, затичала се при царя и казала:
— Много ме учудва, че се покоряваш на робите си! Защо да си въобразяват, че именно те са ти дали тази царщина? Те може и да са ти я дарили, ала не са в състояние да ти сторят и най-малкото зло! Твое право е да не им се подчиняваш, а тяхно право е само да изпълняват повелите ти! Казано е: „Не е ли сърцето ти като желязо, ти не си достоен да бъдеш цар!“ Тези там се осмеляват да застанат срещу тебе — те трябва да бъдат принудени да се покорят! Не обръщай внимание на никой, не им позволявай да се бунтуват, иначе ще стане онова, което станало между овчаря и крадеца…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че царят запитал жена си:
— А какво е станало между овчаря и крадеца?
И тя заразказвала:
Приказка за овчаря и крадеца
Разказват, че един овчар си пасял овцете в полето и пазел стадото си. Една нощ се появил крадец, който искал да открадне някоя овца. Видял, че овчарят е добър пазач, не спи нощем, не притваря очи денем. Цяла нощ двамата разговаряли, но крадецът така и не сполучил да извърши своето. Когато се уморил, измислил хитрост. Отишъл в пустинята, убил един лъв, одрал кожата му и я напълнил с трева. Изправил чучелото на висока могила сред равнината, така че овчарят, щом го види, да го помисли за истински лъв. После се върнал при пастира и му рекъл:
— Този лъв ме праща при тебе — искал една овца за вечеря!
— Къде е лъвът? — запитал овчарят.
— Вдигни поглед — ей го там стои!
Вдигнал овчарят глава, видял чучелото на лъва, помислил, че е истински лъв, много се изплашил и рекъл на крадеца:
— Братко, вземай за него каквото искаш — няма да ти преча!
Избрал си крадецът една от най-хубавите овце, но като видял страха на овчаря, желанието му да вземе още станало по-голямо. Ден подир ден идвал при пазача на стадото и го плашел:
— Лъвът пак иска овца — иначе не знам какво щял да направи! И продължил така, докато овчарят изгубил цялото стадо…
— Казах ти това, царю — завършила жената, — за да не се покоряваш! Тези хора искат да им бъдеш покорен! Най-правилното е да умрат!
Съгласил се царят с думите й, рекъл:
— Приемам съвета ти! Не ми се иска нито да разговарям с тях, нито да се показвам пред тях!
Когато се съмнало, събрали се везирите, държавните първенци и народните избраници, всеки взел оръжие в ръце и тръгнали да нападнат царя, да го убият и да въздигнат друг на мястото му. Стражите не им отворили. Тогава нападащите решили да донесат огън, да запалят портите и така да влязат. Стражите чули думите им, втурнали се вътре и съобщили за това на царя.
„В голяма беда попаднах!“, помислил си царят, пратил да повикат жена му и й рекъл: