Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Каладин в миг изпита неподправен ужас. Отново. Случваше се отново.
Оръжейниците свалиха чаршафите и разкриха блестящо сребристо оръжие. Двуостър меч с гравирани по средата усукани ластари. Мъжете отвиха и поставената в краката им Броня — боядисана в оранжево, отнета от онзи, за чийто разгром помогна Каладин.
Вземеше ли ги, всичко щеше да се промени. На Каладин начаса му призля, почти се поболя. Той се обърна към Адолин.
— И мога да правя с тях каквото пожелая?
— Вземи ги — отговори Адолин и кимна. — Твои са.
— Вече не — съобщи Каладин и посочи един от Мост Четири. — Моаш. Вземи ги. Ти вече си Броненосец.
Цветът се отцеди от лицето на Моаш. Каладин се подготви. Последния път… потрепери, когато Адолин го грабна за рамото. Ала трагедията от амарамовата армия не се повтори. Адолин просто го измъкна обратно в коридора и вдигна ръка да смълчи мостовите.
— Само миг — рече им той. — Никой да не мърда.
После заговори на Каладин с по-тих глас.
— Давам ти Броня и Меч.
— Благодаря. Моаш ще ги ползва добре. Той се учи при Захел.
— Не ги дадох на него. Дадох ги на теб.
— Ако наистина са мои, значи мога да правя с тях каквото пожелая. Или не са наистина мои?
— Какво ти има? — попита Адолин. — Та за това мечтае всеки войник, светлоок или тъмноок. Това от злоба ли е? Или… е…
Принцът изглеждаше напълно сащисан.
— Не е от злоба — меко отговори Каладин. — Адолин, тези Мечове са погубили твърде много хора, които обичам. Не мога да ги гледам, не мога да ги докосвам, без да виждам кръв.
— Ще станеш светлоок. Дори цветът на очите ти да не се промени, ще се смяташ за светлоок. Броненосците незабавно приемат четвърти дан. Можеш да предизвикаш Амарам на двубой. Целият ти живот ще се промени.
— Не искам животът ми да се променя, понеже съм станал светлоок. Искам животът на хората като мен… какъвто съм сега… да се промени. Този дар не е за мен, Адолин. Не се мъча да Ви правя напук. Нито пък на друг. Просто не искам Меч и Броня.
— Убиецът ще се върне — отговори Адолин. — И двамата го знаем. Предпочитам да ме подкрепяш срещу него с Броня.
— По-полезен ще съм без тях.
Адолин се свъси.
— Нека ги дам на Моаш. Видяхте на бойното поле, че мога да се оправям и без Броня и Меч. Ако ги дадем на един от най-добрите ми хора, ще бъдем трима, а не само двама срещу убиеца.
Адолин погледна вътре в стаята, после пак към Каладин, скептично.
— Ти си луд, нали разбираш.
— Ще приема това.
— Добре — отговори Адолин и се върна в стаята. — Ти. Моаш, нали така? Май Бронята и Мечът вече са твои. Поздравления. Сега си по-високопоставен от почти всички в Алеткар. Избери си родово име и помоли да се присъединиш към някой от домовете под знамето на Далинар, или пък, ако имаш склонност, основи свой дом.
Моаш погледна Каладин за потвърждение. Каладин кимна.
Високият мостови отиде в ъгъла, пресегна се и докосна с пръсти меча. Прокара ги чак до ефеса, после го взе и го вдигна със страхопочитание. Подобно на повечето Мечове, и този беше грамаден, но Моаш го държеше с лекота с една ръка. Хелиодорът в ябълката проблесна ярко.
Моаш погледна другарите си от Мост Четири — море от широко отворени очи и безмълвни уста. Около него се надигнаха духчета на славата, въртяща се маса от поне две дузини светещи клъбца.
— Очите — обади се Лопен. — Не трябва ли да се променят?
— Ако това въобще се случва — обясни Адолин, — може да е чак след като той обвърже оръжието. Отнема седмица.
— Сложете ми Бронята — каза Моаш на оръжейниците. Настойчиво, все едно се боеше да не му я отнемат.
— Стига толкова! — проговори Скалата, когато оръжейниците се заловиха за работа. Гласът му прозвуча като затворен в плен гръм. — Трябва да устроим тържество! Велики капитане Каладин, Благословени от Бурята, обитателю на тъмниците, сега ще дойдеш да хапнеш от моята яхния. Ха! Готвя я, откакто те затвориха.
Каладин се остави мостовите да го изведат на слънце. Навън чакаше тълпа войници, включително мнозина от другите мостове. Те го поздравяваха. Каладин съгледа Далинар, който стоеше по-настрани. Адолин отиде при баща си, ала Далинар гледаше Каладин. Какво означаваше този поглед? Толкова замислен. Каладин отмести очи и прие поздравите на мостовите, които стискаха ръката му и го тупаха по гърба.