Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Той разгледа борещата се във въздуха фигурка, увита в пашкула си от ослепителна, могъща енергия. Разгледа и дъгите и пращящите връзки между него и Тайсхрен на земята. Врагът, Ят, бе близо до зиналата, въртяща се граница на разкъсването.

— Не остана кой знае колко — каза той на Турмалин. — Май ще успеем да си съхраним стоката, а?

Тогава ивиците енергия потрепериха, сякаш са били ударени. Нещо изплющя и шибна въздуха и земята подобно на камшици от пламък. Те вдигнаха във въздуха изгорена пръст, която се посипа върху него и Турмалин. Наит покри глава. Проклятие, не биваше да казвам това!

Надникна между ръцете си. През полусянката от обкръжилите Тайсхрен енергии, зад гърба на мага се мернаха фигури, вплетени в зловещ танц от удари и противоудари. Трима бяха застанали срещу един, който приличаше на телопазител и ги отблъскваше от гърба на Върховния маг. Човекът — слаб, нисък, смайващо бърз — въртеше тояга и отбиваше нападателите. И понеже тримата не бяха Нокти, оставаше да са Забулени от Гвардията, вероятно Обетници. Дошли са да затрият Тайсхрен, когато имат възможност за това!

Донесоха се и други хора; Наит разпозна Блуз, Хо и другите Обетници, Почерпката и Септ. Телопазителят обаче падна — беше понесъл ужасни удари. Хо се хвърли върху единия от нападателите и завъртя главата му. Блуз и още един паднаха посред буря от удари с ножове. Третият скочи напред, търкулна се, изплъзна се от всички и се понесе да удари Върховния маг.

Взрив от енергия разхвърля всички настрани като изкоренени от бурен вятър треви. Надигната от взрива стена от пръст и камъни удари Наит, който изкрещя, понеже всичките му стари рани се отвориха наново. Не това обаче бе най-лошото — най-лошото бе усилието му да удържи киселинния фитил до гърдите си като младенец. Щом натискът отслабна, Наит се търкулна по гръб и обърса сълзите от очите си.