Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Можеше да движи единствено очите си. Те се плъзнаха към слугините, които отвориха един от сандъците и извадиха някакъв плитък поднос. Някои от лицата изглеждаха млади, но другите… Всички бяха Айез Седай, увери се той — петте млади жени просто бяха достатъчно млади, за да не са добили прословутата безвременност, пет, колкото да го погледнат и да приспят подозрителността му, докато останалите бяха крили лицата си. Петнадесет Айез Седай. Тринадесет, които да се свържат и да запредат щит, какъвто никой мъж не може да прекърши, и две да го овържат. Тринадесет да… Луз Терин запищя.
Галина издърпа Драконовия скиптър от ръката на Ранд, поклати глава и го огледа.
— Сега аз командвам, Койрен. — Дори не го погледна. — Бяхме се разбрали, че ако се стигне до това, командата ще се поеме от Червената Аджа. — Тя подаде Драконовия скиптър на чернокосата жена в сиво и каза: — Това го прибери някъде, Катерин. От него може да стане забавен сувенир за Амирлин.
Червена Аджа. Пот рукна по лицето на Ранд. Само да можеше сега да влязат Деви, Мъдри, Сюлин, всеки, който можеше да се развика за тревога… Тринадесет Айез Седай, с Червената Аджа начело. Ако можеше да си отвори устата, щеше да завие.
Баин се изненада, когато вратите се отвориха — Ранд ал-Тор беше приел Айез Седай само преди малко, — изненада се като видя и слугините да изнасят сандъците, които бяха внесли преди малко. Едната от чернокосите Айез Седай застана пред нея и Баин бързо се изправи. Не знаеше какво да мисли за нещата, които другите Деви й бяха разказали в Кемлин, неща, които някога бяха знаели само вождовете и Мъдрите, но тъмните очи на тази жена сякаш знаеха всичко за това как айилците се бяха провалили преди толкова време. Тези очи приковаха Баин така, че тя съвсем бегло забеляза другата тъмноока Айез Седай, застанала срещу Чиад и помпозната трета, която поведе по коридора жените със сандъците. Баин се зачуди дали Айез Седай, застанала пред нея, не смята да я убие заради греха на Айил. Разбира се, ако те имаха такова намерение, досега щяха да са започнали да убиват — но пък и тъмните очи на тази жена грееха с твърдост, която вещаеше сигурна смърт. Баин не се боеше да умре; надяваше се само, че ще й остане време да се забули.
— Изглежда, младият господин ал-Тор е свикнал да идва и да си отива от Кайриен, когато си поиска — каза й Айез Седай студено. — Не сме навикнали да се държат с нас така грубо. Ако се върне в палата през следващите няколко дни, ние също ще се върнем. Ако не… Търпението ни не е безкрайно. — И тръгна по коридора след жените със сандъците.
Баин и Чиад се спогледаха бързо и още по-бързо влязоха в покоите на Ранд ал-Тор.
— Как така си е отишъл? — възкликна Перин. Ушите на Лоиал щръкнаха, но очите му се задържаха върху дъската с камъчетата твърдо като на Файле. А тя миришеше на… Перин нищо не можа да отличи от мешавицата миризми, лъхащи от нея; мешавица, заради която му се дощя да си захапе ръката.
Нандера само сви рамене.
— Прави го понякога. — Изглеждаше съвсем спокойна и лицето й бе безизразно, но миришеше раздразнено, с миризмата на остри тръни. — Измъква се, без нито една Дева да пази гърба му. Мисли си, че ние не знаем. Реших, че може да знаете къде е отишъл. — Нещо в гласа й подсказа на Перин, че ако разбере, смята да го последва.
— Не — въздъхна той. — Никаква представа нямам.
— Внимавай в играта, Лоиал — измърмори Файле. — Сигурна съм, че не държиш да сложиш камъчето точно там.
Перин отново въздъхна. Днес беше решил да остане неотлъчно до Файле. Рано или късно, тя щеше да му заговори. И освен това Берелайн със сигурност щеше да го остави на мира, ако беше с жена си. Е, Берелайн поне наистина го беше оставила на мира, но веднага щом разбра, че той няма да ходи пак на лов, Файле беше прикоткала Лоиал и оттогава играеха безкрайни игри на камъчета. При това мълчаливо през цялото време, за да не бъркат. Перин съжали, че не е с Ранд.
Изтегнат по гръб на леглото, Ранд се взираше в дебелите мертеци на мазето, без всъщност да ги различава. Леглото не беше голямо, но имаше два пухени дюшека, възглавници с гъши пух и ленени чаршафи. Имаше още и един груб стол и масичка с проста, но добра изработка. Мускулите още го боляха от пренасянето му дотук в един от сандъците.
Стържене на метал го накара да извърне глава. Галина бе отключила процепа в желязната клетка, обкръжаваща леглото, масата и стола. Една побеляла жена със сбръчкано лице протегна ръцете си в клетката, колкото да постави на масата покрит с кърпа поднос, след което почти отскочи назад.