Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Не.
— Тревожа се за него — каза Франси. — Тръгна толкова бързо и не можахме да си поговорим… за някои неща.
Даш нямаше време за това.
— Франси, той е добре, а колкото до разговорите за разни неща, е, може би когато Патрик се върне и ти си принцеса на Крондор, ще можеш да му заповядаш да дойде на дворцовия бал…
— Даш! — възрази Франси уязвена. — Защо си толкова зъл?
Даш въздъхна.
— Защото съм уморен, ядосан, обезсърчен, и защото бъдещият ти съпруг е: ами, Патрик. И ако искаш да знаеш, аз също се тревожа за Джими.
Франси кимна.
— Него още ли го е яд, че се омъжвам за Патрик?
Даш сви рамене.
— Не знам. Мисля, че да, в известен смисъл, но от друга страна знае, че нещата са такива, каквито са. Той е… объркан, като всички нас.
Франси въздъхна.
— Исках просто да остане мой приятел.
Даш се усмихна насила.
— Не се тревожи за това. Джими е много верен. Той винаги ще бъде твой приятел. — Поклони се сдържано. — Е, милейди, трябва да тръгвам. Имам много работа, а вече закъснях.
— Довиждане, Даш — каза тя и Даш долови в гласа й нотка на тъга, сякаш се разделяха завинаги.
— Довиждане, Франси — отвърна той, обърна се и се отдалечи.
Мъчеше се да опази града, а тя — ето на — се занимаваше със сърдечните си чувства. Даш разбираше, че е в лошо настроение, но знаеше, че има основание. И знаеше също така, че ще е още по-зле, ако не измисли нещо, с което да неутрализира тези враждебни на Короната сили, вече промъкнали се в самата столица.
Субаи беше смаян, като всяко човешко същество, видяло за пръв път Елвандар. Бяха го превели през поляните, обкръжаващи голямото пространство в центъра на леса на елфите, и когато зърна гигантските дървета, окъпани в ярки цветове, толкова се беше трогнал, че направи най-изразителното си възклицание от години.
— Килиан! Каква прелест!
— От съществата, на които вие, човеците, се кланяте, най-много почитаме Килиан — каза Аделин.
Отведе уморения и прегладнял капитан до двора на кралицата и когато стигнаха там, Субаи се чувстваше много по-добре, отколкото можеше да очаква. Подозираше, че това има нещо общо със свързаната според легендите с това място магия.
Поклони се пред двете същества, седящи на подиума — жена с ослепителна, макар и нечовешка красота, и висок младолик мъж с мощно телосложение.
— Ваше величество — промълви той на кралицата. — Милорд — обърна се към мъжа.
— Добре дошли — отвърна му кралицата на елфите с мек и мелодичен глас. — Идете отдалече и сте претърпели големи премеждия. Отпуснете се и ни кажете какво е съобщението от вашия принц.
Субаи огледа съвета на кралицата. От дясната й страна стояха трима сивокоси елфи, с вид на старейшини, единият облечен в пъстри роби, вторият — във впечатляващо снаряжение, с меч на хълбока, а третият — в проста синя роба, стегната с усукана връв.
До Томас, принц-консорта на Елвандар, стоеше младолик елф, чиито черти много напомняха за кралицата и Субаи реши, че трябва да е по-големият й син, Калин. Вляво от него стоеше позната фигура: Калис. А до Калис имаше някакъв мъж в кожени дрехи и дълго сиво наметало.
— Посланието е следното, прелестна кралице — каза Субаи на кралицата. — Много зъл враг се е разпрострял във владенията ни. Калис познава това зло по-добре от всички. Срещал го е неведнъж и знае, че то има много лица.
— И какво бихте поискали от нас? — попита кралицата.
Субаи запремества поглед от лице на лице.
— Не знам, велика кралице. Надявах се да намеря тук магьосника Пъг, защото може да се окаже, че сме изправени срещу сили, с които само той може да се справи.
Томас стана и заяви:
— Ако наистина се окаже, че имаме нужда от Пъг, мога да ти обещая, че бързо ще стигнеш до него. Той е на острова си.
Калис промълви:
— Майко, може ли да говоря? — Кралицата кимна и Калис продължи: — Субаи, Изумрудената кралица е мъртва, както и демонът, който я унищожи. Кралството със сигурност може само да се справи с останалите нашественици.
— Де да беше така, Калис — отвърна Субаи. — На път за насам видях неща, които ме карат да мисля, че се сблъскваме с нещо повече, отколкото очаквахме. Видях, че са се върнали онези мъже, за които ни разказваше, Безсмъртните, и други кръвопийци. Видях мъже, жени и деца, принесени в жертва на тъмни сили. Видях струпани в ями трупове и тайнствени огньове, горящи по селата. Чух заклинания и песни, каквито жив човек не бива да чува. Каквато и помощ да трябва да ни дадете, моля ви, дайте ни я веднага.
— Ще обсъдим това в съвета — каза кралицата. — Нашият син ни е разказвал за отвъдморските нашественици. Нас те не ни притесняват, но наистина патрулите им обикалят по границите ни. Сега отдъхнете. Ще се срещнем отново на заранта.