Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Почини си — подкани го Ричард.
Ерик кимна и излезе навън. Видя един войник в черната туника на Пурпурните орли.
— Шон, къде е лагерът ни?
— Ей натам, капитане — отвърна войникът и го подмина.
Ерик тръгна накъдето му посочиха и завари десетина души от старата му чета да разпъват шатрите си.
— Благословен да си, Джедоу — промълви той, като видя, че неговата вече е готова. Хвърли се на чакащата го постеля и след няколко мига заспа.
— Вдигайте тревога — каза Даш.
— Какво? — попита Патрик и на лицето му се изписа неверие.
— Казах, вдигайте тревога. Разпространете, че към града приближава кешийска армия и войниците, скрити в града, ще скочат и ще нападнат определените им позиции. Само че вместо да ударят нашите в тил, войниците ни ще ги очакват.
— Не е ли малко крайно? — попита Херцог Руфио, пристигнал наскоро от Родез. Даш го познаваше съвсем смътно от времето, прекарано в кралския двор в Риланон, и знаеше, че не е кой да е. Беше компетентен администратор, много добър военен съветник, добър ездач и майстор с меча — най-неподходящият човек за Крондор на ръба на кризата. Руфио можеше да се окаже превъзходен администратор в качеството си на монарх, обслужван от гениален пълководец. За нещастие, той можеше да разчита само на Патрик и Даш, а Даш съзнаваше, че сега ще трябва да импровизира и при това да го прави повече от гениално, иначе щяха да загубят Крондор.
— Да, ваша светлост, крайно е — отговори Даш, — но е по-добре да ги ометем, когато сме готови, вместо да се оставим да се появят зад гърба ни в разгара на щурма. Имам доказателства, че в каналите са складирани достатъчно оръжия и храна, за да може тази въоръжена паплач в града да удари едновременно с атаката отвън.
— Ако изобщо има атака — каза Патрик.
Той продължаваше да се съмнява, че това е възможно. Беше убеден, че преговорите, които се водеха в Звезден пристан, ще доведат до някакво разрешение. Дори разкритието, че Малар Енарес е бил кешийски шпионин, като и липсата на отговор на едно запитване за пристигането на Джими в порт Викор, не го бяха убедили, че има риск от изненадваща атака срещу столицата на Западните владения.
Даш така и не се беше сближил с Патрик. Като дете все беше „на опашката“, а по времето, когато с Джими ги изхвърлиха от двореца, за да понаучат грубите страни на живота по кейовете на Риланон, Патрик посещаваше източните дворове и се учеше на дипломация. Дори като младежи, Даш и Патрик не изпитваха особена симпатия един към друг. Даш беше сигурен, че Патрик има някакви достойни за уважение качества, но точно в този момент изобщо не можеше да му хрумне какви са те.
— Щом знаеш кои са тези хора — предложи Патрик, — тези, които крият въпросните оръжия и храна, защо просто не ги арестуваш?
— Защото в момента разполагам с по-малко от сто полицаи, а съм сигурен, че из града има пръснати около хиляда вражески войници. Веднага щом арестувам първата банда, останалите ще потънат под земята. А не знам кои са всички. Мисля, че някои дебнат и на кораби покрай брега, може и да има в кервансарая извън портата, а никой не знае колко се таят долу в каналите. Но ако ударим камбаната за тревога и вие разположите войниците си в града на ключови места, между тях и моите полицаи, можем да премахнем тази заплаха.
Херцог Руфио се намеси:
— Имам двеста войници на път от Родез, които трябва да пристигнат тук до седмица. Може би, като пристигнат?
Даш напрегна всички сили да скрие яда си. Почти успя.
— Поне ми позволете да наема още хора — помоли се той.
— Съкровищницата е на изчерпване — каза Патрик. — Ще трябва да се оправиш с каквото имаш.
— А доброволци? — попита Даш.
— Ако някой иска да служи доброволно, накарай ги да се закълнат. Направи каквото трябва. Може би след войната ще им платим. — Патрик вече губеше търпение. — Това е всичко, шерифе.
Даш се поклони и напусна кабинета. Закрачи по коридора, потънал в мисли, и едва не се сблъска с Франси.
— Даш! — възкликна тя, доволна, че го вижда. — Защо не се обаждаш?
— Зает съм — отвърна той, все още притеснен от отказа на Патрик.
— Всички са заети. Татко казва, че твоята работа е може би най-неблагодарната в двореца, но смята, че се справяш добре.
— Благодаря — каза Даш. — Ще останете ли в Крондор, след като херцог Руфио пое поста?
— Двамата с татко тръгваме за Риланон след седмица — отвърна Франси. — Трябва да се приготвим…
— За сватбата?
Франси кимна.
— Но никой не трябва да знае. Кралят ще я обяви, след като нещата се успокоят… — Изглеждаше притеснена.
— Какво има?
Тя му отвърна тихо:
— Имаш ли някаква вест от Джими?