Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— А кой ще ми каже какъв ми е лекът? — запитал търговецът.
— Само Аллах е лечител, а лечител като мене лекува болните, доколкото Всевишният му е позволил! — казал крадецът.
— Покажи ми лека си и ми дай малко от него!
Крадецът му дал някакъв прах с много алое в него и рекъл:
— Изпий това тази нощ!
Взел търговецът от лека. Когато се мръкнало, го изпил. Усетил, че е алое с неприятен вкус, но все пак не оставил ни прашинка. През нощта усетил, че му става по-леко. На втората вечер крадецът донесъл още лек, но сложил в него повече алое. Човекът го взел, но го хванало разстройство. Въпреки това не се отказал. Видял крадецът, че търговецът му е повярвал и му се доверява. Отишъл и донесъл прах, който убива. Дал му го. Изпил го търговецът. Тогава всичко, което носел в стомаха си, се спуснало надолу, разпокъсало червата му, той умрял, а крадецът обрал всичко, каквото имал…
— Казах ти това, царю — завършила жената, — за да не вярваш на нито една дума на този измамник!
— Няма да изляза при тях! — съгласил се царят.
Когато се съмнало, всички сановници се събрали пред царската врата. Стояли там, минала по-голямата част от деня, накрая се отчаяли, върнали се при Шаммас и му рекли:
— Мъдри и опитни философе, виж как това невежо хлапе все повече ни лъже! Трябва да се отнеме царщината от ръцете му и да го заменим с друг праведен мъж! Влез при него трети път и му кажи, че ще се вдигнем срещу него и ще му отнемем царския сан! Спира ни само благодеянието на баща му към нас, обетите, които той взе от нас! Утре ще се съберем за последен път, ала ще дойдем с оръжие! Ако той излезе — добре, но ако не излезе, сами ще влезем, ще го погубим и ще главим другиго за цар!
Надигнал се пак везирът Шаммас, влязъл при царя и му рекъл:
— Ти, Уарадхане, потънал в сладострастия и забавления! Какво правиш със себе си? Щом вършиш престъпление към себе си, знанията, които сме ти дали, са вече мъртви! Ако знаех кой бе този, който те промени, щях да го накажа по заслуги! Трети път те съветвам, а ти все не приемаш съветите ми! Знай, че хората от царството ти се сговарят да влязат насила при тебе, да те погубят и да дадат царщината ти на друг! Нима имаш сила срещу всички, за да се спасиш от ръцете им, или се надяваш, че след смъртта си ще възкръснеш? Ако искаш да живееш и да царуваш — покажи на хората силата на волята си! Кажи им, че съжаляваш! Те са решени на бунт! Дори да са стояли дълго време под вода, кремъците, щом бъдат извадени и ударени един в друг, изпущат огън! С тебе ще стане онова, което станало между лисиците и вълка!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че цар Уарадхан запитал своя везир:
— А какво е станало между лисиците и вълка?
И везирът Шаммас заразказвал:
Приказка за лисиците и вълка
Разправят, че глутница лисици излезли да потърсят нещо за ядене. Търсили, що търсили, намерили умряла камила и рекли:
— Намерихме нещо, с което ще преживеем дълго, но да не би някоя от нас да яде за сметка на останалите. Тогава силният ще надделее със силата си над слабия и нефелният ще загине! Трябва да потърсим съдия — той да отсъжда кому какво да се даде! Ще му отстъпим един дял!
Докато разговаряли така, към тях се приближил вълк.
— Този вълк ще ни бъде съдия! — рекли лисиците. — Той е по-силен от нас, а в минали времена баща му ни беше султан! Нека молим Аллаха той да отсъжда справедливо помежду ни! — отишли при него, казали му какво са намислили, и добавили: — Ти отсъждаш какво да се даде на всяка от нас, за да се храни всеки ден според нуждите си, за да не властва силната над слабата и да се погубим една друга!
Вълкът приел да изпълни молбата им и първия ден им дал по толкова, че да се наситят. Но на следния ден си помислил: „Ако разделям тази камила между тези слабаци, за мене ще остане само парчето, което те са ми определили! Ако изям всичко сам, те не могат да ми сторят нищо! Отсега нататък повече нищо няма да им дам!“
Съмнало се и лисиците дошли при него да им даде дела:
— Хайде, Вълчо, дай ни и днес да хапнем!
— Нищо не остана и няма за даване! — отвърнал вълкът.
Отдалечили се те и си рекли: „Аллах ни прати голяма мъка, този нито знае, нито зачита бога! Пък ние нямаме нито сила, нито мощ!“ После продължили да разсъждават: „Сигурно гладът го е заставил да направи това! Нека днес да яде, да се насити, пък утре пак ще отидем!“ И когато се съмнало, пак отишли при вълка и му казали: