Спомен за светлина

„Щом съществува един сплит, трябва да съществува и неговата противоположност.”

М’хаил изстреля белфир и Егвийн направи… нещо. Сплита, който бе опитала преди на пукнатините, но с много по-голяма мощ и обхват: величествен, възхитителен сплит, съчетал всичките Пет сили. Хлъзна се пред нея. Тя изрева, изригна го сякаш от цялата си душа - стълб от чисто бяло, който порази сплита на М’хаил в центъра.

Заличиха се един друг като вряла и ледена вода, излети в една тенджера. Мощният блясък светлина надделя над всичко друго и я заслепи, но тя успя да _усети_ нещо от това, което бе сътворила. Укрепване на Шарката. Пукнатините спряха да се разширяват и нещо избликна от тях, укрепваща сила. Растеж, като коричка над рана. Несъвършена, но здравоносна все пак.

Егвийн извика и се изправи. Нямаше да стои срещу М’хаил на колене! Извлече всяка капка от Силата, която можеше да удържи, и я захвърли по Отстъпника с гнева на Амирлин.

Двата потока енергия плиснаха светлина един срещу друг и земята около М’хаил се пропука, докато твърдта около Егвийн започна да крепне. Тя все още не знаеше какво е направила. Противоположното на белфир. Огън от самата нея, сплит на светлина и пресъграждане.

Пламъкът на Тар Валон.

Вместиха се един в друг и застинаха за един вечен миг. И я споходи мир в този миг. Болката от смъртта на Гавин заглъхна. Той щеше да се прероди. Шарката щеше да продължи. Самият сплит, който бе овладяла, укроти яростта й и й донесе мир. Тя бръкна още по-надълбоко в сайдар, в онази блестяща утеха, която я беше напътствала толкова дълго.

И извлече още от Силата.

Потокът енергия проби през белфира на М’хаил като забит меч, разпръсна Силата настрани и продължи нагоре по лъча до протегнатата му длан. Разкъса я и прониза гръдта му.

Белфирът изчезна. М’хаил зяпна, олюля се, широко отворил очи, а след това започна да се превръща в кристал, отвътре навън. Многоцветен, красив кристал, все едно изтръгнат от недрата на самата земя.

Егвийн се вкопчи в Силата, която държеше. Беше извлякла твърде много. Знаеше, че ако я пусне сега, ще остане обгорена, неспособна да прелее нито капка повече.

И Силата забушува в нея.

Нещо далече на север потръпна. Битката на Ранд продължаваше. Пукнатините в земята се разшириха. Белфирът на М’хаил и Демандред беше свършил работата си. Светът тук се разпадаше. Черни резки запълзяха по Височините и в ума си тя видя как се разтварят, как земята се разтърсва и тук настъпва пустота, която засмуква в себе си целия живот.

- Гледай за Светлината - прошепна Егвийн.

- Майко? - Лейлвин все още стоеше на колене до нея. Около тях стотици шараи се надигаха от земята.

- Гледай за Светлината, Лейлвин - каза Егвийн. - Аз, Амирлинският трон, ти заповядвам… намери печатите на затвора на Тъмния и ги _счупи_. Направи го в мига, в който изгрее светлината. Само тогава тя може да ни спаси.

- Но…

Егвийн запреде портал, стегна Лейлвин във Въздух и я изтласка към спасението. И прекъсна краткотрайната им връзка.

- Не! - изкрещя Лейлвин.

Порталът се затвори. Черни цепнатини към небитието се разпростряха около Егвийн, щом тя се обърна към стотиците шараи. Нейните Айез Седай се бяха сражавали със сила и доблест, но тези преливащи шараи все още оставаха. Обкръжиха я, някои - плахо, други - с победоносни усмивки.