Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Мин се намръщи и се наведе напред. Един от образите над главата на Юлан… беше странен. Верига. Защо трябваше да има верига над главата си?
„Той е пленник - помисли тя внезапно. - Светлина! Някой го използва като инструмент.”
Мат се опасяваше за шпионин. Мин се смрази.
- Императрицата, дано да живее вечно, е взела решението си - заяви Галган. - Връщаме се. Освен ако намерението й, в нейната мъдрост, не се е променило…? - Обърна се към Тюон и я погледна питащо.
„Нашият шпионин може да прелива - осъзна Мин, докато оглеждаше Юлан. - Този мъж е под Принуда.”
Преливащ. Черната Аджа? Дамане Мраколюбка? Мъж, Властелин на ужаса? Можеше да е кой ли не. И шпионинът щеше да носи сплит за прикритие при това, най-вероятно.
Как изобщо щеше да разкрие този шпионин тогава?
Виденията. Айез Седай и другите преливащи винаги имаха видения, закрепени устойчиво към тях. Винаги. Можеше ли да намери податка в някое от тях? Знаеше инстинктивно, че веригата на Юлан означава, че е пленник на друг. Не беше истинският шпионин, а кукла.
Започна с другите благородници и пълководци. Разбира се, много от тях имаха поличби над главите си, но това бе обичайно за тези съсловия. Как щеше да различи необичайното? Огледа бавно наблюдаващото множество и затаи дъх, когато забеляза, че една от со’джин, младолика жена с лунички по лицето, има над главата си цял низ от образи.
Не я познаваше. Беше ли обслужвала тук през цялото време? Мин беше сигурна, че щеше да го е забелязала по-рано, ако жената се беше приближила до нея. Хора, които не бяха преливащи, Стражници или тавирен, рядко имаха толкова много образи, свързани с тях. По недоглеждане или случайност обаче не бе помислила да гледа сред слугите.
Но прикритието вече бе очевидно за нея. Мин извърна очи, за да не събуди подозренията на слугинята, и обмисли следващия си ход. Инстинктите й нашепваха просто да удари - да извади нож и да го хвърли. Ако онази слугиня беше Властелин на ужаса - или дори някоя от Отстъпниците, о, Светлина - може би единственият начин да я надвие бе като удари първа.
Но имаше вероятност жената да е невинна. Мин помисли малко, след което се изправи. Няколко от Кръвта замърмориха при това нарушение на протокола, но тя ги пренебрегна. Стъпи на облегалката на стола, за да се изравни с Тюон, се наведе към нея.
- Мат ни помоли да се върнем - каза й. - Колко още ще обсъждате дали да изпълните молбата му?
Тюон я изгледа.
- Докато се убедя, че това е най-доброто за империята ми.
- Той е твоят съпруг.
- Животът на един мъж не струва колкото живота на хиляди - отвърна Тюон, но гласът й прозвуча притеснено. - Ако битката наистина върви толкова зле, колкото казват съгледвачите на Юлан…
- Ти ме обяви за Истинореча - каза Мин. - Какво точно означава това?
- Твоето задължение е да ме порицаеш публично, ако направя нещо погрешно. Само че не си обучена за този пост. Най-добре ще е да се сдържаш, докато успея да ти намеря подходящ…
Мин се обърна към пълководците и гледащата тълпа. Сърцето й заби бясно.
- Като Истинореча на императрица Фортюона, сега изричам истината. Тя изостави армиите на човечеството и пази силата си във време на нужда. Гордостта й ще причини унищожението на всички хора, навсякъде.
Всички от Кръвта я гледаха стъписани.
- Не е толкова просто, момиче - каза генерал Галган. Ако се съдеше по погледите на другите, от него не се очакваше да оспорва думите на Истинореча. Въпреки това продължи: - Положението е сложно.
- Щях да проявя повече съчувствие - каза Мин, - ако не знаех, че сред нас има шпионин на Сянката.
Со’джин с луничките по лицето вдигна рязко глава.
„Пипнах те”, помисли Мин и вдигна пръст към генерал Юлан.
- Абалдар Юлан, изобличавам ви! Видях поличби, които ми доказват, че не действате в интерес на империята!
Истинската шпионка се успокои и Мин улови леката усмивка на устните й. Беше предостатъчно. Докато Юлан протестираше шумно срещу обвинението, тя пусна нож в дланта си и го метна към жената.
Ножът се завъртя във въздуха… но точно преди да я удари, спря и увисна във въздуха.
Дамане и сул-дам наоколо ахнаха. Шпионката погледна Мин с ненавист, отвори портал и се хвърли през него. Сплитове изсвистяха след нея, но тя изчезна преди повечето хора на събранието да разберат какво става.
- Съжалявам, генерал Юлан - заяви Мин, - но вие сте поразен от Принуда. Фортюона, очевидно е, че Сянката прави каквото може, за да ни задържи настрана от тази битка. Предвид това, ще продължите ли _все още_ да следвате този курс на нерешителност?