Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
И я погледна в очите.
- Много добре играеш тези игри - промълви хладно Тюон. - И като си помисля, че те взех в двора си от опасения за безопасността ти. Изглежда, е трябвало да се притеснявам за себе си. - Въздъхна тихо. - Май ми даваш възможността… не, задължаваш ме… да последвам избора на сърцето си, все едно дали е мъдър, или не. - Изправи се и обяви: - Генерал Галган, съберете бойците си. Ще се върнем на Полето на Мерилор.
Егвийн запреде Земя и срина канарите, зад които се криеха шараите. Другите Айез Седай реагираха мигновено и отпратиха сплитове в пращящия въздух. Шараите измряха сред огън, мълнии и взривове.
Тази страна на Височините беше толкова затрупана с отломки и набраздена от окопи, че приличаше на развалини на град след ужасно земетресение. Все още беше нощ и се бяха сражавали… Светлина, колко време бе минало, откак бе загинал Гавин? Часове и часове.
Егвийн удвои усилията си. Нямаше да позволи мисълта за него да я съсипе. През всичките тези часове нейните Айез Седай и шараите се бяха сражавали по западната страна на Височините. Егвийн бавно ги беше изтласкала на изток.
От време на време нейната страна като че ли печелеше. Но напоследък все повече Айез Седай отпадаха под въздействието на умората.
Още преливащи настъпиха срещу тях през дима и извлякоха от Силата. Егвийн по-скоро ги усети, отколкото ги видя, и извика:
- Отклонете сплитовете им! Аз ще атакувам, вие пазете!
Други жени подеха вика й по бойната линия. Вече не се сражаваха сами и на малки групи. Жени от всички Аджи се бяха развърнали в редица от двете страни на Егвийн и на лишените им от възраст лица се беше изписала съсредоточеност. Пред тях стояха Стражници и спираха сплитовете с телата си - единствената защита, която можеха да предложат.
Егвийн усети приближаващата се отзад Лейлвин. Новият й Стражник взимаше задълженията си на сериозно. Сеанчанка, сражаваща се като неин Стражник в Последната битка! Защо не? Самият свят се разпадаше. Пукнатините по земята около нея го доказваха. Не се бяха заличили като предишните - мракът оставаше. Твърде много белфир бе използван в този участък на бойното поле.
Егвийн хвърли вълна от Огън, като движеща се напред стена. Трупове лумнаха в пламъци, щом стената мина през тях и остави зад себе си димящи купища кости. Атаката й опърли земята и тя почерня, а шараите се струпаха срещу нея, за да отбият сплита. Тя уби няколко от тях, преди да разбият атаката.
Другите Айез Седай отклониха или унищожиха насрещните сплитове и Егвийн сбра силата си, за да опита отново. „Толкова уморена… - прошепна глас в ума й. - Егвийн, толкова си уморена. Това започва да става опасно.”
Лейлвин се приближи.
- Нося вест, Майко - заговори с провлечения си сеанчански говор. - Ашаманите са взели печатите. Водачът им ги носи насам.
Егвийн въздъхна облекчено. Запреде Огън и го отпрати напред. Пукнатините, причинени от М’хаил, я безпокояха дълбоко. Започна нов сплит, но спря. Нещо не беше наред.
Обърна се рязко, когато стълбът белфир - широк колкото мъжка ръка - раздра линията на Айез Седай и изпари няколко жени. Взривове, дошли сякаш отникъде, изригнаха наоколо и още жени паднаха мъртви.
„Белфирът изгори жените, които спираха сплитовете да не ни убият… но тези жени бяха премахнати от Шарката преди да успеят да ги запредат и вече не са могли да спират атаките на шараите.”
Белфир изгаряше нишката _назад_ в Шарката.
Веригата последвали събития беше катастрофална. Мъртви вече преливащи шараи бяха живи отново и се понесоха напред - мъже, които дращеха като хрътки по разбитата земя, жени, крачещи свързани по четири или пет. Егвийн потърси източника на гибелния плам. Никога не беше виждала толкова огромен лъч белфир, толкова могъщ, че можеше да е изгорил нишки няколко часа назад.
Видя М’хаил на върха на Височините. Въздухът беше загърнат около него като мехур. Черни филизи - като мъх или лишей - изпълзяваха от пукнатините в скалата около него. Плъзнала болест над света. Мрак. Нищо. Щеше да ги погълне всички.
Нов лъч белфир прогори земята, докосна няколко жени и телата им блеснаха за миг, преди да изчезнат. Самият въздух се _разби_ като мехур от сила, изригнала от М’хаил. Предишната буря се върна, още по-силна.
- Мислех, че те бях научила да бягаш - изръмжа Егвийн и събра цялата си мощ. Земята под краката й се пропука и се разтвори към нищото.