Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

Но когато му се мярнало това прекрасно лице, вуйчо ми съзрял умолителния й поглед, издаващ страх и терзание. Той забелязал също, че мъжът с напудрената перука, независимо от показаната галантност, извънредно изискана и внушителна, я стиснал за китката, когато тя се качвала, и веднага влязъл в колата след нея. С тях се качил и някакъв зловещ човек, с прилепнала кафява перука, с морав костюм и ботуши, които му стигали до бедрата. Когато той се настанил до младата дама и тя се дръпнала в ъгъла, стресната от неговата близост, у вуйчо ми се потвърдило първото му впечатление, че става нещо тъмно и загадъчно или както той обичаше да се изразява — „някой винт се е разхлабил“ Изненадващо било колко бързо вуйчо ми решил да помогне на прекрасната дама в случай на опасност, ако тя би се нуждаела от помощ.

— Смърт и мълния! — извикал младият джентълмен и сложил ръка върху дръжката на сабята, щом вуйчо ми влязъл в колата.

— Кръв и гръм! — изревал другият джентълмен. Щом изрекъл тези думи, той измъкнал сабята си и без по-нататъшни церемонии замахнал да прободе вуйчо ми. Вуйчо ми нямал никакво оръжие, но с голяма сръчност грабнал триъгълната шапка на джентълмена със зловещия вид, хванал с нея острието на сабята, стиснал краищата на шапката и не я изпускал.

— Мушни го отзад! — викал зловещият джентълмен на другаря си и се мъчел да си освободи сабята.

— Я по-добре да не се опитва — викнал вуйчо ми и вдигнал заплашително крак, — ще му пръсна мозъка, ако изобщо има, а ако няма, ще му счупя черепа. — Напрягайки в този момент всичките си сили, вуйчо ми изтръгнал сабята на зловещия човек и я запокитил от прозореца на колата навън; при което младият джентълмен креснал отново: „Смърт и мълния!“ и сложил свирепо ръка върху дръжката на своята сабя, но не я изтеглил. Може би, господа, както казваше с насмешка вуйчо ми, може би той се е страхувал да не разтревожи младата дама.