![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Урко махна на К’азз.
— Да дойде насам.
Някакъв войник се изкачи по склона на хълма, стиснал шлем под мишница. Под бялата си туника с диамантения знак на Коун носеше ризница. Той отдаде чест на Урко.
— Господин командир.
— Да?
— Нося новини от изток.
— Да?
Мъжът огледа Гвардейците и започна с нисък глас:
— Може би един по-усамотен разговор…
— И тук става. Както виждате, изправени сме срещу общ неприятел.
— Разбирам. Много добре. Коунската провинциална войска се събира на изток. Бе преценено, че е разумно да се остане на прилично разстояние. Водим петхилядна конница и тридесет хиляди смесена пехота. Командват господарите Мал Найман, Дж’истен и Вийман’еш Вайт. Също така имаме удоволствието да водим имперския представител, съветник и говорител на Събранието, Малик Рел.
Веждите на Урко се свиха озадачено.
— Малик? Напуснал е Унта?
Той поклати глава и остави загадката настрана.
— Юмрук Д’Еббин, бихте ли придружил капитана, за да координирате командването?
Отдаване на чест:
— Слушам, господине.
— Почакайте малко — намеси се К’азз. — Ами вашите магове, капитане? Може да имаме нужда от тях.
Капитанът изгледа Урко и не каза нищо. Лицето на стария пълководец се сви.
— Е?
Капитанът неохотно призна:
— Имаме само взводни магове, господине.
И многозначително добави:
— Поколения наред Коун е предоставял най-добрите на Империята.
Урко кимна:
— Много добре. Свободен сте.
Юмрук Д’Еббин се поклони на К’азз и на Бляскавата. На Кайл му се стори, че последният му поглед съдържа мълчаливо извинение. Двамата офицери слязоха по хълма.
Погледът на Кайл отново се насочи към равнината. Защо това извинение? — зачуди се той. — Ах, да, числеността — сега имперската войска бе двойно по-голяма.
Всички магове Обетници нададоха въодушевени викове и взеха да сочат полето. Един от участниците в двубоя — Кайл предположи, че е призовалият разкъсването — се носеше из въздуха, оплетен в сребърен пламък. Кайл все още не беше твърде запознат с тези сражения, но изглеждаше, че Тайсхрен е спечелил.
А трябваше ли да печели? Тогава какво? Погледът на Кайл се прехвърли върху К’азз. Коунският офицер май въобще не бе разбрал пред кого стои. И как би могъл? Сега К’азз бе просто старец с разрошена бяла коса. Все още носеше своите парцаливи, избелели от слънцето рибарски панталони и риза. Дори не бе препасал меч. Беше си позволил само сребърния печат на Гвардията на гърдите. Въпреки това несъмнено командваше. Всички Обетници интуитивно се събираха около него. Докато Кайл гледаше, притесненият поглед на херцога следеше не искрометния дуел на маговете в ниското, а отдалечаващия се коунски вестоносец. Да, той също сигурно се питаше… Ласийн даде дума… ала тогава силите бяха по-равностойни. Дали изкушението да опита най-после да отърве Империята от най-упорития й враг няма да я накара да промени решението си?
Наит си проправяше път през почернялата пепел от изгорената трева и през праха от пръстта и камъните, смлени от неизмеримите сили, сблъскващи се право над главата му. Мравки. Ние тука долу сме само мравки. А пък аз съм най-глупавата от тях. Върховният маг беше наблизо и действаше, за да набута гърчещата се, ръкомахаща фигура на Ят в процепа. Достатъчно близо, за да бъде направо разтопен от топилките на Турмалин. Такова впечатляващо прецакване!
Наит се спря — накъде? Навсякъде изглеждаше еднакво — преорана, изгорена, изпепелена пустош. Тогава — проблясък на злато през сивото на пепелта и чернилката. Той се наведе над нея. Морантката бе зле. Засипваше я изровена пръст, която закриваше най-лошите й рани. Наит потръпна, като я видя. Гърбът й бе грамаден изгорен кошмар от разтопена и разкъсана плът и странната й хитинова броня. Тя лежеше върху някаква могила — заровения взрив.
— Турмалин! — викна Наит в ухото й.
Шлемът се отмести и се обърна към него.
— Върна се, сапьоре.
— Чарът ти е причината.
Смях.
— И представа си нямаш, човече. Измъкни ме оттук и може би ще те просветля по въпроса.
Не си мисли, че няма да ти обърна внимание на това. Той огледа могилата от утъпкана пръст. Косата му настръхна, а дъхът му спря, когато видя в едната от ръцете на морантката дългия тънък киселинен фитил. Внимателно го взе с двете си ръце и чак тогава можа да издиша. Богове от преизподнята — няма да понеса още много от това.