Гаснещ зрак [bg]

— Оссерк е под моя закрила. Намери си друга жертва.

Жената се намръщи, а после сви рамене и отстъпи назад.

— Възможностите ни за избор, изглежда, се увеличиха. Хайде, ела му избърши носа, но реша ли, че всъщност Оссерк е най-добрият избор, ще те убия, за да стигна до него, ако се наложи. — Посочи свитата на земята фигура. — Той заслужава ли това?

Оссерк изведнъж погледна нагоре — очите му бяха ококорени и зачервени, — видя Скабандари и изкрещя:

— Вземи него вместо мен!

Драконите вече не се рееха горе, макар Скабандари да не помнеше да ги е видял да отлитат, но ето, че от сумрака се появиха две жени тайст.

— Виж, Кърдъл, още един воин! По един за всяка от нас!

К’рул се покашля. Звукът бе тих, но все пак привлече вниманието на всички.

— Изправени сме пред затруднение, несъмнено. Ардата, нито Оссерк, нито Скабандари са подходящи за запушване на Старвалд Демелайн.

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид, че всички оцелели тайсти на този свят носят кръвта на елейнтите. Тъкмо хаосът е в ядрото на душите им. Ако пратиш душата на Оссерк в портала, тя няма да запуши нищо. Всъщност ще действа като тръбен зов за вашите сродници. Същото е в сила и за Скабандари.

Ардата се обърна рязко към двете жени тайст и попита строго:

— Вие знаехте ли това?

Тъй наречената Кърдъл сви рамене.

— Може би да.

— Може би не — добави другата.

— Значи се пазарихте лъжливо?

Кърдъл повдигна вежди и се обърна към приятелката си.

— Така ли, Телораст? Не помня.

— Ти помоли за кутрето… какво още? О, да, онова нещо за Килмандарос. Това беше всичко, сигурна съм, Кърдъл. Тъй че, не, не се пазарихме лъжливо.

— Точно както си мислех — отвърна Кърдъл. Обърна се към Ардата. — Решението да използваш Оссерк беше твое, Ардата. Нищо общо нямаше с нас. Но може да съм ти намекнала, след като по природа съм щедра, за риска от портали с аспект.

— Тя не можа да схване намека — отбеляза Телораст и изгледа с укор Ардата. — Азатанай се мислят за много умни.

— Елейнти — каза К’рул. — Скилен Дро е тук и търси изкупление. Предлага, точно в този момент, да запуши портала със собствената си душа.

Скабандари засече смътно движение откъм входа на храма. Обърна се и видя грамадна фигура, изкуцукала в светлината на огъня. Отдръпна се, застана пред Оссерк, който все още беше на колене, и го погледна отгоре.

— Милорд? Мисля, че е време да се върнем у дома, не сте ли съгласен?

Оссерк избърса лице и кимна.

— Бях… Скабандари, бях жестоко насилен.

— Несъмнено, милорд. — След миг вниманието на Скабандари отново бе привлечено към двете жени тайст, които вече се приближаваха.

— Крайно щедро — прошепна с възхищение Кърдъл. — Убиецът на дракони търси изкупление. Честта не умря ли отдавна? Изглежда, че не. Е, добре, от името на моите ближни, живи и убити, приемам предложението ти, Скилен Дро. Запуши Старвалд Демелайн.

— Има условие — каза К’рул.

Двете жени го изгледаха рязко.