Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Той се намръщи. Сорилея много добре знаеше, че точно днес той имаше нужда от Мин — възможността тя да провиди Койрен и другите две Сестри не беше за изпускане. Сорилея беше обещала да я върне навреме. Той отново се дръпна, но Сюлин го последва и продължи да го закопчава.
— Сюлин, искам да отидеш до шатрата на Сорилея. Намери Мин и я доведи. Без въпроси, Сюлин. Просто го направи.
Тя успя да се усмихне и да изскърца със зъби едновременно.
— Както заповяда милорд Дракона. — И се поклони почти до пода.
— Колко още? — попита я той. Не беше нужно да уточнява до какво.
Тя отговори спокойно и решително — и изобщо без да ръмжи.
— Докато моят срам се изравни с техния. — За миг го изгледа право в очите, също като старата Сюлин, макар и с по-дълга коса, но също толкова бързо маската й се върна. — Ако милорд Дракона ме извини, трябва да изтичам да изпълня нареждането му. — И наистина изхвърча от стаята. Ранд поклати глава и сам дозакопча последните копчета.
Честно казано, чувстваше се добре. Освен относно Мин, разбира се. Сорилея беше обещала. И Мин беше обещала. Успееше ли да отклони неизбежните въпроси на Койрен дали все пак не е решил да тръгне с нея за Тар Валон, щеше да накара Мин да седне и да… Не беше сигурен какво. Но Аланна се беше приближила с още един ден. Малко време, колкото да изслуша Койрен, и след това щеше да се поупражнява с меча.
„Демандред — изръмжа Луз Терин. — Той искаше Илиена!“ Както обикновено, мисълта за Илиена го отпрати някъде далече, хлипащ и стенещ. „Илиена! О, Светлина, Илиена!“
Ранд взе Драконовия скиптър и излезе в приемната. Какво ли щеше да измисли днес Койрен? Той седна на високия стол на подиума, за да престане да крачи нервно. Не заради Айез Седай. Заради Мин. Тя знаеше, че има нужда от нея. Знаеше го.
Най-сетне едно от крилата на широката врата се отвори само колкото да пропусне една жена, но не се оказа Мин, а Чиад.
— Айез Седай са тук, Кар-а-карн. — Произнесе титлата малко вдървено, все още несигурна допустимо ли е един влагоземец да бъде вожд на вождовете. И впрочем, все още несигурна как да гледа на него като на син на Дева.
Ранд кимна и спря Драконовия скиптър на коляното си.
— Да влязат.
Щеше да се накара на Мин. Да седи с Мъдрите, след като знае, че му трябва!
Койрен се плъзна в залата като голям самоуверен лебед, последвана от Галина и някаква гарвановокоса жена с айезседайско лице. Всички днес бяха облечени в сиво, избрано, както той предположи, за да не се вижда прахта. За негова изненада след трите Айез Седай пак влязоха слугини, цяла дузина, приведени под тежестта на два обковани с месинг сандъка, и двата с внушителни размери. Някои от младите жени го погледнаха, но лицата на повечето останаха сведени, съсредоточени от тежестта или може би от страх.
Устните на Ранд се изкривиха. Ама те наистина си въобразяваха, че могат да го купят!
— Колко жалко, че твоята Зелена сестра днес не е тук — каза Галина.
Той се взря в нея. И трите Айез Седай го гледаха напрегнато. Как беше възможно да знаят за Аланна?
Не му остана обаче време за чудене — почти в същия миг кожата му започна да настръхва.
В него се надигна ярост, и в Луз Терин също. Ранд сграбчи сайдин и го измъкна почти от зъбите на Луз Терин. Нажежен до бяло гняв закипя по границите на Празнотата и той се взря яростно в Койрен, Галина и в третата Сестра. Меката закръглена челюст на Койрен се беше стегнала решително; другите две дори се усмихваха, при това съвсем не дружелюбно. Бяха също такива глупачки като Мерана и пасмината й.
Щитът, който се плъзна между него и Верния извор, беше като затваряне на шлюз — потокът на сайдин изчезна, остана само мръсната утайка на покварата. Въздухът се втвърди около него, от глезените до главата му, и очите му се изцъклиха — това беше невъзможно! Никои три жени не бяха в състояние да го преградят от Извора, след като бе уловил сайдин, освен ако не бяха силни като Семирага или Месаана, или… Той посегна към Извора, заблъска в невидимата каменна стена, все по-силно и по-силно. Луз Терин заръмжа като звяр. Един от двамата трябваше да се добере до сайдин; един от тях трябваше да успее да разбие бента, удържан само от трите.
И изведнъж една от слугините пристъпи до Галина и Ранд пребледня. Четири чифта очи върху четири лишени от възраст лица се взряха изпитателно в него.
— Много жалко, че се стигна до това. — Койрен все едно се обръщаше към многолюдно сборище, а не към него. — Толкова исках да дойдеш в Тар Валон по своя воля, но стана ясно, че си смятал само да протакаш. Предполагам, че си поддържал някакъв контакт с онези глупачки, които избягаха, след като Санче беше усмирена. Наистина ли си повярвал, че те могат да ти предложат нещо? Срещу Бялата кула? — Тя дори не криеше разочарованието си.