Спомен за светлина

- Колебая се дали да кажа това - заговори Юлан. - Но макар мъдростта на императрицата да е безгранична, не споделям увереността на принца. Може да е избраният консорт на императрицата и очевидно беше мъдър избор за тази роля. Но се оказа безразсъден в боя. Може би е пренапрегнат от ставащото.

- Сигурен съм, че има план - заяви искрено Беслан. - Трябва да вярвате на Мат. Той знае какво прави.

- Той ме впечатли - каза Галган. - Поличбите, изглежда, са благо за него.

- Той губи, капитан-генерале - възрази Юлан. - Губи лошо. Поличбите за човек може да се променят бързо, както и съдбата на една държава.

Мин присви очи към ниския капитан на Въздушните. Последните два нокътя на ръцете му вече бяха лакирани. Беше предвождал удара над Тар Валон и успехът на тази атака му бе спечелил голяма благосклонност в очите на Фортюона. Символи и поличби кръжаха около главата му, както и около тази на Галган… и на Беслан, разбира се.

„Светлина - помисли Мин. - Наистина ли започвам да мисля за «поличби» като Фортюона? Трябва да се махна от тези хора. Те са луди.”

- Имам чувството, че принцът твърде много гледа на тази битка като на игра - настоя Юлан. - Въпреки че първоначалните му рискове бяха проницателни, той прекалява. Колко мъже са стояли около масата на _датколк_ и са изглеждали гениални заради залозите си, докато всъщност печалбата им се дължи на чистия сляп шанс? Принцът спечели отначало, но виждаме колко опасно е да се играе хазартно като него.

Юлан сведе глава към императрицата. Твърденията му ставаха все по-дръзки, след като тя не му даваше знак да замълчи. Което всъщност си бе знак, че трябва да продължи.

- Чувал съм… слухове за него - каза Галган.

- Мат е комарджия, да - отвърна Беслан. - Но е свръхестествено добър в хазарта. Той печели, генерале. Мисля, че трябва да се върнем и да помогнем.

Юлан поклати глава.

- Императрицата - дано да живее вечно - ни извади от бойното поле съвсем основателно. Щом принцът не може да защити собствения си команден пост, значи не владее битката.

Все по-дръзко. Галган потърка брадичка и се обърна към друг от командирите, Тилий. Мин не знаеше много за нея. На заседанията Тилий си мълчеше и с посивялата си коса и широките си рамене излъчваше някаква неопределима сила. Беше генерал, водила хората си пряко в битката, много пъти. Белезите й го доказваха.

- Тези хора от континента се сражават по-добре, отколкото изобщо бях допускала - каза Тилий сега. - Бих се редом с войници на Каутон. Мисля, че ще ви изненадат, генерале. Аз също смирено предлагам да се върнем на помощ.

- Но дали е в интерес на империята да го направим? - попита Юлан. - Силите на Каутон ще отслабят Сянката и Сянката ще тръгне към Ебу Дар от Мерилор. Можем да съкрушим тролоците с въздушни атаки по пътя. Дългата победа трябва да е нашата цел. Сигурно бихме могли да пратим дамане да вземат принца и да го измъкнат на безопасно. Той се би добре, но явно в това сражение го надвиват. Не можем да спасим войските му, разбира се. Те са обречени.