Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Какво става тук? Кралят е затворил наследника на Далинар?
— Кралят няма нищо общо. Сиятелният господар Адолин настоя. Отказа да си тръгне, докато ти си тук. Опитахме да го спрем, ама човекът е принц. Не можем да го накараме да направи и едно проклето нещо, дори да си тръгне. Заключи се в килията и ние можехме само да свикваме с това.
Невъзможно. Каладин изгледа Адолин, който крачеше по коридора. Принцът изглеждаше далеч по-добре, отколкото Каладин се чувстваше — явно беше видял някоя и друга баня, пък и килията му беше доста по-голяма и по-уединена.
Но си оставаше килия.
Значи за това е била шумотевицата тогава, няколко дни след затварянето ми, разсъди Каладин. Адолин е дошъл и се е затворил.
Изтича да го настигне.
— Защо?
— Не ми се струваше правилно ти да си тук — отвърна Адолин, като продължи да гледа напред.
— Аз провалих възможността Ви да се дуелирате със Садеас.
— Без тебе щях да бъда или осакатен, или мъртъв. И така пак нямаше да мога да се дуелирам със Садеас. — Принцът спря и погледна Каладин. — Освен това, ти спаси Ренарин.
— Такава ми е работата.
— Значи трябва да ти плащаме повече, мостови. Понеже не знам да съм срещал друг човек, който да скочи без доспехи в бой между шестима Броненосци.
Каладин се свъси.
— Я чакайте малко. Да не сте с парфюм? В затвора?
— Е, не е нужно да ставам варварин, само защото съм зад решетките.
— Ама че сте глезльо, Бурята да го отнесе — усмихна се Каладин.
— Аз съм изискан, див селяндур такъв — отвърна Адолин и се ухили. — При това трябва да те осведомя, че тук бях принуден да се къпя със студена вода.
— Горкото момче.
— Така си е.
Адолин се поколеба, после подаде ръка.
Каладин я стисна.
— Съжалявам, че провалих замисъла.
— Ба. Не си го провалил ти. Елокар го провали. Мислиш, че не можеше просто да пренебрегне твоето искане и да ми даде възможността да уточня предизвикването на Садеас? Той взе да капризничи, вместо да овладее тълпата и да продължи напред. Проклет човек.
Каладин замига от тези безочливи приказки, после хвърли поглед на тъмничаря, който беше поизостанал и се стараеше да не се натрапва.
— Онези работи, които ти каза за Амарам — продължи Адолин. — Верни ли са?
— До едно.
Адолин кимна.
— Винаги съм се чудел какво ли крие този човек — рече той и продължи да крачи.
— Чакайте — каза Каладин и притича да го настигне. — Вие ми вярвате?
— Баща ми — подзе Адолин — е най-добрият човек, когото познавам. Навярно е най-добрият човек изобщо. Дори и той избухва, прави погрешни преценки, а и миналото му е бурно. Амарам никога не върши нищо погрешно. Ако чуеш какво се говори за него, все едно хората очакват да свети в тъмното и да пикае нектар. А на мен това ми намирисва на човек, който се престарава да поддържа името си.
— Баща Ви казва, че не трябвало да опитвам да се дуелирам с него.
— Аха — отговори Адолин, когато стигна вратата в края на коридора. — Двубоите са уредени по начин, който според мен ти просто не разбираш. Един тъмноок не може да предизвиква човек като Амарам, пък и ти определено не биваше да го правиш, както го направи. Постави краля в неудобно положение. Все едно се изплю върху някой дар, който ти е направил. — Адолин позамълча. — Разбира се, това не би трябвало да има значение за тебе. Не и след днешния ден.
Адолин отвори вратата. Повечето от Мост Четири се бяха насъбрали в тясната стаичка на тъмничарите. Една маса и столове бяха сместени в ъгъла, за да има място за двадесетината мъже, които отдадоха чест на Каладин при отварянето на вратата. Начаса свалиха ръце и завикаха приветствия.
Този шум… този шум надви мрака и накрая той напълно изчезна. Каладин с усмивка пристъпи към хората си, стискаше ръце и слушаше как Скалата се шегува с брадата му. Ренарин също беше тук в униформата на Мост Четири. Веднага отиде при брат си и му заговори тихо и тържествуващо, ако и да беше извадил онази кутийка, която обичаше да върти из ръцете си.
Каладин погледна настрани. Кои бяха мъжете до стената? От свитата на Адолин. Оръжейници ли бяха? Носеха някакви завити с чаршафи неща. Адолин влезе и звучно плесна с ръце да смълчи Мост Четири.
— Оказва се — подзе той, — че притежавам не един, а два нови Меча и три Брони. Княжеството Колин сега разполага с почти половината мечове и Брони в цял Алеткар, а аз съм определен за шампион в дуелите. Не е изненадващо, като имаме предвид, че Релис отпътува с кервана за Алеткар вечерта след нашия бой. Баща му го отпрати в опит да потули срама от пълния разгром. — Пълен набор от Меч и Броня отива у генерал Хал. Наредих също две Брони да се дадат на подходящи високопоставени светлооки във войската на баща ми. — Адолин кимна по посока на чаршафите. — Това ни оставя един пълен набор. Аз лично съм любопитен да видя дали преданията са верни. Ако един тъмноок обвърже Меч, ще се промени ли цветът на очите му?