Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Дуелът явно стана още по-ожесточен, когато на полето разцъфна светлина, подобна на отражението на слънцето от тиха вода. Останалите около Кайл магове Обетници — Опал, Лор-син и Шел, потрепериха и изругаха. Шел се олюля назад, сякаш я беше бутнала някаква невидима сила.

— Това ми е познато! — процеди Опал през стиснати зъби.

— Според Братята това бил Върховният маг — смаяно рече Бляскавата.

— Единственият път, когато се радвам да го видя — произнесе К’азз.

Урко, старият малазански командир, изръмжа одобрително.

— Не можеш да не обърнеш внимание на нещо като това.

— Присъствала ли си на двубоя при Пейл? — обърна се Лор-син към Шел.

Шел изопна елека си, а набръчканото й лице се сви, сякаш нещо я болеше.

— Гледах от разстояние.

— Той предизвика Аномандър — прошепна Лор-син. — Господаря на Лунния къс.

Кайл видя как Опал разтърсва къдравата си кестенява коса.

— Дързост. Асцендентът се удържа.

— Как така знаем това?

Опал махна към полето.

— И да се излагаш на такива последици?

Кайл можеше да каже, че Лор-син не е убедена. Ярък блясък откъм полето го накара да трепне и да отклони поглед; обърна се назад и закри очи с длан. Над тях се изтъркаля гърмът от особено силно избухване на енергия. Маговете потръпнаха съчувствено от болка.

К’азз вдигна ръка, за да привлече внимание.

— Братята съобщават, че е пристигнал пратеник за командира Урко.

— Да? — попита той.

— Пратеникът твърди, че е офицер от събраната Провинциална армия на Коун.

Кайл погледна малазанските военачалници — Урко и Юмрук Д’Еббин. Посивелите вежди на Урко се надигнаха като скали. Юмрук Д’Еббин, макар и изтощен от преживяното през нощта, отначало изглеждаше доволен, ала щом зърна К’азз, удоволствието премина в неудобство. Само те двамата бяха останали от имперското полево командване — освен Меча, за когото се твърдеше, че оглавявал източното укрепление. Забулените на Качулката бяха причинили ужасни загуби.