Гаснещ зрак [bg]

— Скилен е съгласен с преценката ти. Оцелелият вълк наистина е изумително глупав. Той ще го прогони. Ако не, ще го разкъса на парчета.

— О, моля за малко милост в това отношение — отвърна Скабандари, докато влечугото се издигаше все по-високо във въздуха. — Стадата са си отишли в края на краищата. Всички ловци трябва да ловуват, всички месоядни трябва да ядат месо.

— Щедро от твоя страна — каза одобрително старецът. — Скилен те чува и ще обмисли молбата ти. Достатъчно е, ще научиш с облекчение, да компенсираш тази обида, че е мой любимец.

— Моите извинения за неразбирането, сър.

— Аз съм К’рул. Двамата със спътника ми сме азатанаи. А ти, тайст?

Той отвърна с поклон.

— Скабандари, някога от легиона на Урусандер, но предполагам, че вече трябва да бъда смятан за дезертьор.

— Да, това обяснява защо си лишен от благослова на Светлината. Изглежда, Скабандари, че си се запътил към Сивия бряг.

Той не беше сигурен какво означава това.

— Искам да прибера сина на Урусандер, Оссерк.

К’рул сви рамене.

— Може и да е така, Скабандари, но душата ти си намира собствения си път.

— Нищо не знам за този Сив бряг.

— Не би и трябвало, след като той тепърва ще дойде.

Скабандари се намръщи, а след това се усмихна.

— Мисля, че разговорите ни ще са приятни, К’рул.

— Значи ще сме като двама души, умиращи от жажда и намиращи един и същи извор, бълбукащ от скалата. Твърде дълго се борих с адската коравосърдечност на спътника ми.

— Той говори значи?

— Донякъде.

Скабандари кривна глава в безмълвен въпрос.

— Със съпричастието на влечуго и великодушието на пресметлива хищна птица, Скилен Дро напряга стойността на дискурса.

Скабандари кимна.

— Чувал съм, че азатанаите предпочитат самотата, общо взето, но няма да разпитвам за нуждата, която ви е събрала за такова мъчително пътуване.

Усмивката на К’рул угасна.

— Не. По-добре не. А, ето, че се връща моят крилат спътник, само със скромна туфа черна козина в ноктите.

Скабандари кимна отново.

— Стори ми се, че чух далечно скимтене.

— Онзи храбрец джелек дълго ще предъвква историята си.

— Беше „тя“ — отвърна тайстът. — Но както кажеш, К’рул. Кажи ми, ако благоволиш, какво ни чака напред?

— Ами, ако този Оссерк е оцелял в това пътуване, несъмнено ще го намерим. Извън това, трудно е да знаем със сигурност. Освен едно нещо.

— А то е?

— Ще имаме един-два разговора с дракон и ако можеш да си представиш разочарованието ми със Скилен Дро, това е нищо в сравнение с очакваното. Е, вече сме трима — добави той, след като Скилен Дро кацна наблизо с тежко изтупване. — А мястото, което търсим, не е далече.