Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Балат лежеше на пейка. Щом приближи до него, нещо под стъпалата на Шалан изхрущя. Щипци от кремлинги, откъснати от телата им един по един и сетне захвърлени на земята. Потрепери.
— Трябва да тръгваш — рече тя на Балат.
Той се надигна.
— Какво?
— Татко вече не може да се владее — тихо продължи Шалан. — Трябва да заминеш, докато можеш. Искам да вземеш и Малисе.
Балат прокара ръка през къдравата си тъмна коса.
— Малисе ли? Татко никога няма да я пусне. Ще ни проследи.
— И без това ще ви проследи. Сега търси Хеларан. По-рано днес нареди на един от хората си да намери нашия брат и да го убие.
— Какво! — скочи Балат. — Гадина такава! Аз ще… Аз… — Той се вторачи в Шалан в тъмнината. Звездите осветяваха лицето му. После рухна и се хвана за главата. — Аз съм страхливец, Шалан — прошепна той. — Отче на Бурята, страхливец съм. Няма да се изправя срещу него. Не мога.
— Върви при Хеларан. Можеш ли да го намериш, ако се налага?
— Той… Да. Остави ми името на един човек във Валат, който може да ме свърже с него.
— Вземи Малисе и Ейлита. Идете при Хеларан.
— Няма да смогна да го намеря, преди татко да ни настигне.
— Тогава ще се свържем с Хеларан — предложи Шалан. — Ще скроим как да се срещнете. Можеш да устроиш бягството във време, когато татко го няма. Той предвижда ново пътуване до Веденар до няколко месеца. Тръгвайте, докато е там, за да имате преднина.
Балат закима.
— Да… Да, това е добре.
— Ще приготвя писмо до Хеларан. Трябва да го предупредим за татковите убийци и можем да го помолим да вземе трима ви.
— Не би трябвало ти да го правиш, малката — рече със сведена глава Балат. — Аз съм най-големият след Хеларан. Би трябвало да съм спрял татко досега. Все някак.
— Отведи Малисе — отговори Шалан. — Това ще бъде достатъчно.
Балат кимна.
Шалан се върна в къщата, мина край татко, който още предъвкваше непокорното си семейство, и взе някои неща от кухнята. После се върна на стълбите и погледна нагоре. Пое дълбоко дъх и премисли какво да каже на пазачите, ако я спрат. После бързо мина край тях и отвори вратата на татковата спалня.
— Чакай — обади се пазачът от коридора. — Той остави заповеди. Никой не може да влиза и излиза.
Гърлото на Шалан се сви. Въпреки че се бе упражнявала, отговори със заекване.
— Току-що приказвах с него. Иска да разговарям с нея.
Пазачът я огледа. Дъвчеше нещо. Шалан чувстваше как увереността ѝ се топи и сърцето ѝ затуптява по-бързо. Сблъсък. Беше страхлива като Балат.
Пазачът даде знак на другаря си, който слезе да провери. Накрая се върна, кимна и първият неохотно махна на Шалан да продължава. Тя влезе.
В онова Място.
Не беше влизала в тази стая от години. Откакто…
Откакто…
Вдигна ръка да заслони очите си от светлината, която идеше иззад картината. Как можеше татко да спи тук? Защо никой друг не виждаше и никой не го беше грижа? Светлината бе ослепителна.
Малисе обаче се беше свила в един люлеещ се стол с лице към тази стена, та Шалан можа да застане с гръб към картината и да спре светлината. Положи длан на ръката на мащехата си.
Не мислеше, че познава Малисе, въпреки годините заедно. Коя жена би се омъжила за човек, за когото всички шушукаха, че е убил първата си съпруга? Малисе се грижеше за образованието на Шалан, тоест търсеше нови учителки всеки път, когато жените бягаха, ала тя самата можеше да направи твърде малко да я научи. Човек не може да преподава каквото сам не знае.
— Майко? — обади се Шалан. Ползваше това обръщение.
Малисе я погледна. Въпреки ослепителната светлина в стаята Шалан видя, че устната ѝ е разцепена и кърви. Държеше лявата си ръка. Да, счупена беше.
Шалан извади марлята и кърпите, които беше взела от кухнята, и почна да промива раните. Трябваше да намери нещо да шинира ръката.
— Защо той не те мрази? — остро попита Малисе. — Мрази всички, но не и теб.
Шалан почисти устната ѝ.
— Отче на Бурята, защо дойдох в този проклет дом? — Малисе потрепери. — Ще ни убие всичките. Ще ни пречупи и убие един по един. В него има мрак. Виждала съм го в очите му. Звяр…
— Ще заминеш — тихо рече Шалан.
Малисе се изсмя дрезгаво.
— Никога няма да ме пусне. Той никога нищо не пуска.
— Няма да го питаш — прошепна Шалан. — Балат ще избяга и ще иде при Хеларан, който има могъщи приятели. Той е Броненосец. Ще защитава и двама ви.