Зовът на барабана [bg]

Лека-полека конопът се разнищи, вече само една нишка го свързваше с понито. Изчака, пот се стичаше по ребрата му от страх и от усилието на изкачването. Отхвърляше възможност след възможност, притесняваше се, че се бави твърде много, че ще спрат да направят лагер или мъжът, който води понито му, ще се обърне, ще го види и ще се сети да провери.

Но те не спряха и онзи не се обърна. Там — помисли си и сърцето му заби по-бързо, като видя, че първото пони от колоната излиза на тясна пътека по хълма. Под пътеката земята се спускаше стръмно и се изравняваше след около шест стъпки. Отдолу имаше гъста гора, идеална за скривалище.

Едно пони, после следващото тръгнаха по тясната пътека, като пристъпваха с огромна предпазливост. Третото — и дойде ред на понито на Роджър. Той се притисна до него, усети сладникаво-киселата миризма на потта му. Една стъпка, още една и вече бяха на тясната пътека.

Дръпна рязко въжето и скочи. Стовари се силно, потъна до коленете, скочи и хукна надолу. Обувките му излетяха и останаха зад него. Той нагази в малък поток, издрапа по брега му на четири крака, изправи се и хукна.

Чу викове зад себе си, после тишина. Знаеше, че го преследват. Нямаше обаче сили за губене; те също.

Пейзажът се плъзна около него като размазано петно от листа и камъни, когато завъртя глава, за да намери някакво скривалище. Избра брезова горичка, хукна през нея и се спусна по наклонена морава. Плъзна се по мократа трева, босите му крака се удряха в корени и камъни. В другия край спря за миг, да погледне назад. Бяха двама; видя тъмните им глави сред листата.

Втурна се в друга гора и после отново хукна на зигзаг през поле от камъни. Дъхът излизаше с мъка от гърлото му. Една полза от проклетото минало, помисли си мрачно, развиваше дробовете си. После вече нямаше време за мислене — нямаше друго, освен сляп инстинкт за бягство.

Отново надолу, препъваше се по влажната, напукана, висока поне двайсет фута скала, като се хващаше за растенията, докато се свличаше покрай тях, раздиран от корени. Ръцете му потъваха в калта, пръстите му се удряха в невидими скали. Стовари се тежко на дъното и се преви задъхан.

Един от тях беше след него, спускаше се по скалата. Роджър махна примката, която още висеше на врата му, и шибна силно с нея индианеца през ръцете. Индианецът се изпусна, плъзна се надолу и се приземи настрани. Роджър нахлузи примката на главата му и дръпна силно, после избяга, а мъжът остана на колене — давеше се и дърпаше въжето около врата си.

Дървета. Трябваше да намери укритие. Прескочи един паднал дънер, препъна се, претърколи се и хукна отново. Нагоре, към горичка смърчове. Сърцето му биеше силно, той заби крака и запълзя по склона.

Хвърли се в смърчовете, като се пазеше от убождането на милиони иглички, на сляпо, със затворени очи срещу шибащите го вейки. После земята изчезна под него и той полетя сред въртоп от небе и клони.