Зовът на барабана [bg]

— Защо? ЗАЩО?

Той беше блед и не изглеждаше по-добре от нея. Беше се отблъснал от масата и отиде в ъгъла до комина, сякаш се опитваше да се отдалечи от рисунката и нейната прилика с Роджър Макензи Уейкфийлд.

Имаше вид сякаш за нищо на света на иска да отговаря, но го направи:

— Исках да го убия. Спрях Иън, защото куршумът ми се струваше твърде лека смърт — твърде бърза за онова, което е направил. — Пое си дълбоко дъх и видях, че стиска лавицата с перата и хартията така силно, че кокалчетата му са побелели. — Спрях да помисля как да го направя; какво трябва да сторя. Оставих Иън при него и се отдалечих. — Преглътна. Видях как мускулите на гърлото му помръднаха, но той не извърна очи. — Тръгнах през гората и се облегнах на едно дърво, за да се успокои сърцето ми. Мислех, че е най-добре да е буден, но не мислех, че мога да понеса да го чуя да говори отново. Вече беше казал твърде много. Но тогава отново започнах да чувам думите му.

— Какво? Какво каза той? — Дори устните ѝ бяха побелели.

На Джейми също.

— Той каза… каза, че ти си го извикала в леглото си. Каза, че ти… — спря и прехапа силно устна. — Каза, че си го искала, че си го молила да отнеме девствеността ти — каза Иън. Говореше спокойно и гледаше Бриана.

Тя пое дълбоко и накъсано дъх, сякаш се раздираше хартия.

— Така е.

Погледнах неволно към Джейми. Той бе затворил очи, прехапал устна.

Иън възкликна шокирано, а Бриана замахна мълниеносно и го зашлеви през лицето.

Той се отдръпна назад и почти падна от пейката. Хвана се за ръба на масата, за да се изправи.

— Как? — изкрещя, с разкривено от гняв лице. — Как можа да направиш такова нещо? Казах на чичо Джейми, че ти никога не би се държала като курва, никога! Но е вярно, така ли?

Тя се изправи като леопард, бузите ѝ горяха от гняв.

— Майната ти, задръстено говедо! Кой ти дава право да ме наричаш курва?

— Право ли? — заекна той за миг, изгубил дар слово. — Ами ти… той…

Преди да успея да се намеся, тя замахна и стовари юмрук в корема му. Безкрайно изненадан, той седна на пода, отворил уста като сукалче.

Задвижих се, но Джейми беше по-бърз. За по-малко от секунда се озова до нея и хвана ръката ѝ. Тя се извъртя, сигурно искаше да удари и него, но застина. Устата ѝ се движеше безмълвно, сълзи от шок и ярост се стичаха по бузите ѝ.

— Спри се — каза той много студено. Видях как пръстите му се забиха в плътта ѝ и извиках тихо. Той не ми обърна внимание, беше втренчен в Бриана.

— Не исках да повярвам — каза с леден глас. — Мислех си, че го казва само за да се спаси, че не е вярно. Но е било… — като че ли най-сетне осъзна, че я наранява, и пусна ръката ѝ.

— Не можех да отнема живота му, без да съм сигурен — каза той и замълча, взираше се в лицето ѝ. Какво търсеше? Съжаление? Разкаяние? Каквото и да търсеше, откри само кипящ гняв. Лицето ѝ бе ехо на неговото, сините очи пламтяха като неговите.

Неговото лице се промени, когато се извърна.