Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Детективът смутено замълча. Защо ли ставам толкова тъп край нея? Усмихна ѝ се. Тя за секундичка сви устни като за целувка. Олекна му.
Ясен сложи ръка на рамото му:
— Нека е с моята кола. Ти ще караш, Сево.
— Дадено, братчед! — детективът потърка ръце.
Алванд обаче в миг попари радостта му, като посочи компютъра:
— Имате тук паметна машина. Да я изтрия ли цялата, или сам ще заличиш всички данни за Иван?
Венета седна отзад до Георгиев. И щом потеглиха, го подхвана. Отначало — с по-неутрален тон:
— Ясене, откога си знаел как стоят нещата? Или просто всичко е някакво недоразумение, хайде, готова съм да повярвам дори в наниз невероятни съвпадения и случайности, а?
Джипът бучеше и съскаше с гуми по улиците на столицата, които тук, в покрайнините, бяха пусти далеч преди наистина късен час.
— Венче, не мисля, че тук му е мястото и времето… — смутено се опита да се намеси Северин, но Венета му махна да млъкне и да върти волана.
Детективът нещастно погледна змея до себе си, който направи лека гримаса, може би някак съчувствена.
— Кога научи, че Иван Чакмаков всъщност е змеят Крилан? Преди да ми дадеш досието му или по-късно? — разпитваше тя и Георгиев не съумя да запази мълчание.
— Ъхъм… Не много преди това…
— О! Колко мило.
Ясен изсумтя, но продължи покорно:
— Досетих се, че в София има… дракон, вероятно маскиран като човешко същество… Венета, съвпадението беше, че ИМЕННО вие започнахте да го разработвате. Бях ИЗЧИСЛИЛ, че го има, само не знаех кой е точно. Вашата… заслуга е да ми посочите конкретно лице…
— О! Заслуга. И как?
— Какво как…
— Как „изчисли“ дракона?
— Преди всичко по болниците. Статистически взрив на оздравяемост. И рязък спад в заболеваемостта, според данни от поликлиниките.
— Това не е достатъчно — отсече Венета. — Изплюй черешката.
— Плюс едно… произшествие. То малко ме учуди. Очаквах убийства…
— Убийства ли каза? — невинно, едва ли не ведро уточни тя.
— Търговци на робини — внезапно се намеси Алванд. — Не съм ги търсил нарочно. Случиха ми се на пътя. Дадох им нов живот.
Георгиев хладнокръвно допълни:
— Бандюги. Нелегално прехвърляне на момичета от Молдова, Украйна и България в Шенгенската зона. Но като всички престъпни групировки у нас, не се ограничаваха само с една дейност. Захващаха се с всякакви незаконни работи — рекет, пране на пари… опити да се включат в наркотрафика, производството на синтетична дрога. Всеки член на бандата имаше по пет-шест ареста за по двайсет и четири часа, но… даже до повдигане на обвинения не се стигна, поне до висящо дело да го бяха докарали.
— Откъде знаеш толкова за някакви си мутри? Да не си криминален полицай?
Ясен въздъхна обречено и призна:
— Пасяхме ги, понеже бяха спипали бандероли за акцизни стоки… Първия път, когато се усетих, че нещо става, ги бяха закопчали в Четвърто районно по анонимен телефонен сигнал… — Ясен стрелна с очи змея. — Патрулката отишла да провери и ги заварила в безпомощно състояние и с отворени сакове с кокаин ниско качество, нерегистрирано оръжие и малко хапчета… Не, не бяха бити. Не можеха да ходят. Като парализирани. Пуснаха ги накрая, въпреки всичко… А после, миналата седмица, пак анонимно обаждане…
— Аз бях, да — потвърди Алванд, без да се обръща.
— Тогава отидохме ние, не МВР. Намерихме ги живи и здрави… и невинни като бебенца.
— Не схванах — намръщи се Венета.
— Ами петима възрастни мъже се държат като лоботомирани. Аз отначало точно това си помислих. Но не. Просто мозъците им вече са… празни. Поне така твърдят лекарите. Останали са им основните инстинкти и моторни функции. Никакви спомени. Не знаят да говорят, не разбират какво им се казва. Повишиш ли им тон — плачат. Върнати в детското си състояние.
— На практика това е унищожаване на личността! — подсвирна Северин.
— Да… но фактически не е убийство…
Тя го разглеждаше като нещо много интересно, за което не е преценила дали ѝ харесва, или го намира за отвратително. Георгиев прекрасно се досещаше какво си мисли тя, ала знаеше, че Венета може и да не го изрече, тъкмо защото бе прекалено очевидно и тя нямаше вкус към риторични въпроси. Във всеки случай Георгиев се почувства задължен да отвърне на премълчания упрек:
— Бях сигурен, че змейовете няма да ви навредят. Тоест, змеят. Чак тая вечер разбрах, че са двама…
Тя кимна, но очите ѝ останаха подигравателни и гневни.
— Пак не казваш всичко, но хайде, от мен да мине… Аз, Ясене, не съм ти никаква, ама той — показалец в гърба на Северин — ти е роднина. Мислех, че това е от значение за теб. Но вече знам как хубаво си научен да лъжеш.