Спомен за светлина

Елейн не развя знамето си, но изпрати вестоносци, та командирите й да разберат, че е жива. Беше се опитала да поведе бойците си срещу тролоците, но усилията й се оказаха недостатъчно. Силите й бяха на изчерпване.

- Трябва да се върнем - каза тя на Биргит. - Трябва да ме видят.

- Не знам дали това ще промени нещо - отвърна Биргит. - Каретата просто не могат да издържат и срещу тролоците, и срещу проклетото преливане. Аз…

- Какво има? - попита Елейн.

Биргит извърна очи.

- Готова съм да се закълна, че доскоро помнех една подобна ситуация.

Елейн стисна зъби. Това, че Биргит губеше паметта си, късаше сърцето й, но беше проблем само на една жена. А тук загиваха хиляди нейни хора.

Бежанците от Кемлин продължаваха да търсят стрели и ранени наоколо. Няколко от тях се приближиха до охраната й и ги заразпитваха тихо за битката и за кралицата си. Изпълни я гордост от тези хора и упоритостта им. Градът беше рухнал, но един град можеше да бъде вдигнат отново. Хората, истинското сърце на Кемлин, нямаше да паднат толкова лесно.

Нова мълния изтрещя над бойното поле и разкъса строя на пиките. На Височините жените преливаха в разгара на яростна битка. Елейн виждаше блясъка на светлините в нощта, но нищо повече. Трябваше ли да се присъедини към тях? Командването й тук не се беше оказало достатъчно добро, за да спаси войниците, но _все пак_ бе осигурило опора и надежда.

- Боя се за армията ни, Елейн - отрони Биргит. - Боя се, че денят е изгубен.

- Денят не може да бъде изгубен - отвърна тя. - Иначе е свършено с всички ни. Отказвам да приема поражение. Двете с теб ще се върнем. Нека Демандред се опита да ни порази. Може би, като ме видят, войниците ще се ободрят и ще…

Няколко от кемлинските бежанци нападнаха гвардейците и гвардейките й.

Елейн изруга и прегърна Единствената сила. Хората, които бе взела за бежанци заради мръсното им, оцапано със сажди облекло, носеха отдолу ризници. Връхлетяха върху охраната й с мечове и брадви. Изобщо не бяха бежанци - бяха _наемници_.

- Измяна! - извика Биргит, вдигна лъка си и прониза един наемник в гърлото.

- Не е измяна. - Елейн запреде Огън и порази трима наведнъж. - Тези не са от нашите!

Обърна се, щом нова група „бежанци” връхлетя срещу отслабения строй на охраната. Бяха навсякъде! Бяха се промъкнали, докато вниманието им бе насочено към далечното бойно поле.

Елейн запреде сайдар, за да им покаже безумието да се напада Айез Седай, и изхвърли мощен сплит на Въздух.

Но щом порази един от връхлитащите към нея мъже, сплитът се разплете и се разпадна. Елейн изруга, обърна кобилата, за да побегне, но един от нападателите скочи към нея и заби меча си в шията на Лунна сянка. Тя се вдигна на задните си крака, изцвили от болка и Елейн зърна за миг биещите се наоколо гвардейци, докато падаше на земята, изпаднала в паника за бебетата в корема си. Груби ръце я сграбчиха за раменете и я притиснаха към земята.