Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Подминаха разпръснатите и разбъркани развалини на кораба, Наит се изравни с морантката и установи, че тя е взела сапьорска лопата и изрязва дебелия долен слой на степната трева. Той вдигна поглед — петното или разкъсването, или каквото и да бе, сякаш висеше на ръба, право над тях. Вдигнатият от Турмалин прах се издигаше като дим, понасяше се нагоре и нагоре, за да попадне в процепа. Наит потръпна, щом си представи как и той отива натам. В Бездната, или в самата Дупка на Хаоса.

Наит разбираше, че само единият може да работи, и наблюдаваше през разлюлените треви. Магът бе застанал надалеч — проблясваща по-тъмна фигура посред завъртялата се завеса многоцветни енергии, обкръжили го като ярък саван.

Известно време той гледаше. Полегатите слънчеви лъчи го тормозеха и нагряваха кръглия му шлем. Беше потен и страшно жаден. Прецени, че наближава средата на утрото. Зад него Турмалин изкопаваше дупка с формата на чаша в дебелия сив горен слой на почвата.

Тогава — внезапно движение. Четири фигури изникнаха от нищото между него и мага — двама уикци и двама гвардейци. Наит зина и се сниши възможно най-много. Имперските магове и Гвардията предприемат ход!

Изригна сила, тя събори Наит по гръб, а от удара й земята потрепери. Из тревите лумнаха огньове. Наит се засуети, подскочи и се хвърли върху Турмалин, която лежеше върху изкопа си. Не можеше да говори — разбеснялата се свирепост го удари и той запищя без звук. Осмели се да погледне нагоре, присвил очи, заслонил лице срещу литналите пръст и плява. И четиримата изливаха ужасяващи енергии върху мага, който им отвръщаше със своите достигащи всекиго удари. Те обаче не бяха сами — появиха се Хо и Блуз и също прибавиха усилията си.

Струваше му се, че шестимата напредват; нападенията откъм другия като че отслабваха и от време на време прекъсваха. Да! Ще го направят! Ала извиващият се кръг от енергия около него май въобще не изтъняваше. Понеслият се откъм единия от нападателите сребърен огън просто се отклони, завъртя се навътре и се присъедини към останалите слоеве, оплели мага. Какво ставаше? Защо не могат да го надвият?

Страхотен трясък отклони вниманието на Наит от фронта. Той погледна назад и ужасено зина. Към него бяха полетели натрошени греди, назъбени парчета от счупени дъски и оплетени железарии. Внимавай! Разбира се, не можеше да предупреди никого. Можеше само да се сниши и да покрие главата си.

Парчетиите прелетяха със свистене, свирепо като звука на пусната от обсаден скорпион арбалетна стрела. Той ядосано и смаяно гледаше как завъртелите се боклуци се забиват в шестимата нападатели. Един от тях незабавно загуби главата си. Всичките бяха съборени като прерязани треви и се понесоха във въздуха. Стори му се, че някой бе ударен по главата от изкривен железен прът, че Хо още веднъж е пронизан от парчета дърво и че останалите са отнесени с един удар.