Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Турмалин му направи знак да отиде и да им помогне. Наит посочи към ямата. Тя поклати глава и му махна да й даде своите муниции. Наит изруга, прехвърли презрамките през глава, а после изтърча, като се придържаше колкото може по-ниско към земята.

Вървеше и продължаваше да държи под око мага в неговия пръстен от защитни енергии; човекът явно се беше извърнал от битката и още веднъж бе съсредоточил усилията си върху процепа. За Наит това беше добре дошло. Той пълзеше през удрящата го опърлена трева и с писък се натъкна на двама упътили се към него — уикците, младите момче и момиче, почти еднакви. И двамата имаха ужасяващи рани, кървящи драскотини и порязвания, разкъсани дрехи. Наит ги хвана за ръката и ги поведе обратно към окопа.

Предаде ги в протегнатите ръце на Хеук, на двама Обетници — Почерпката и Септ — и даже на старата, дошла дотук уикска вещица. Тя ги подхвана и веднага започна да ги кастри на уикски; и двамата се дръпнаха, сведоха глави и заприличаха на разкаяни ученици.

Наит се обърна и опита да намери другите. Двамата Обетници се измъкнаха след него и се затичаха приведени.

Движение на полето застави Наит да се хвърли по корем. Двама от падналите магове, Блуз и Хо, вървяха и се приближаваха към призователя. Въпреки зиналите под разкъсаните кървави парцали рани, въпреки потеклата по гърба и по краката на Блуз кръв, двамата накуцваха неумолимо към мага. Блуз извади два къси ножа. И двамата достигнаха най-външния завъртял се слой енергия, навлязоха в него и закриха лицата си с ръце. На Наит му се стори, че въпреки ужасяващия, унищожителен огън и двамата си проправят път. Двамата Обетници се хвърлиха на земята до Наит.