Гаснещ зрак [bg]

— А нейната съдба? — попита с хладен тон Ардата.

Телораст погледна Кърдъл, но тя сви рамене и замълча. Телораст въздъхна и продължи:

— Витр краде спомени — или по-скоро заслепява ума за спомените, които таи. Останалият без ум се преражда и трябва да започне нов живот.

— Къде е тя тогава?

Телораст се усмихна.

— Трябва да разтеглиш мрежата си надалече, Ардата, да усетиш издайническия ѝ трепет. Но мисля, че странната азатанай, която се озова сред тайстите, която таеше в себе си портата на Светлината, на Лиосан, а после я захвърли от себе си, все едно че смъкна обременяващо наметало, ами, тя би могла да е някогашната ти Кралица на сънищата.

Ардата я изгледа продължително, преди да попита:

— Кога беше това?

Кърдъл сви рамене.

— Глупава жена. Виж тайста, който дойде при теб и твоя любовник Тел Акаи! Толкова ярко блеснал от безразличния дар на Светлината! Колко дълго беше пътуването? Ето го отговора ти.

— Но да ти напомня, Ардата — намеси се Телораст, — тя не те помни.

— Любовта ти е загубила влиянието си — изкикоти се отново Кърдъл. — Горката Ардата.

Ардата понечи да се обърне, но Кърдъл скочи на крака.

— Момент, азатанай! Спазарихме се!

Ардата погледна Оссерк, след което сви рамене.

— Не го притежавам.

— Но е твой! Умиращ и възкресен!

— О, добре. Вземете го тогава, но го оставете жив.

— Разбира се — подсмихна се Телораст. — Разбираме нуждата ти от него.

Този път Кърдъл се обърна към Оссерк и се усмихна.

— Времето ти е кратко, смъртни. Сега посегни към всичко, което може да ти донесе наслада. Най-сладка е тя в последните ти дни.

Намръщен, Оссерк се обърна към Ардата.

— За какво говори тя? Какво си намислила за мен, Ардата?

— Трябва ни душа — отвърна тя. — Да запуши портала.

— Душа ли? Моята?

Тя го изгледа спокойно.

— Това е достоен край, Оссерк. Помисли и за още нещо: не е вечно. Нищо не е. Рано или късно ще бъдеш избълван, за да се окажеш непроменен от дните на плена си. Векове може да са отминали. Би могъл да се озовеш на някой свят, който дори не познаваш, цяло ново селение за проучване. Нещо повече, Сине на Лиосан, ще притежаваш мощ, каквато никога не си познавал. Дори в пастта на портал, сред агонията, силата е непроменена.

Той я зяпна в неверие.

— Агония? Да бъда избълван след столетия… аз ще съм луд! — Погледна бързо Кърдъл и Телораст, после отново обърна очи към нея. — Намери друг! Използвай Канин Трал!

Тя бавно поклати глава.

— Ценя го повече от теб, тайст. Освен това Кърдъл каза истината. Притежавам живота ти, защото аз те върнах към него. — Обърна се към Кърдъл и Телораст. — Елейнти, дайте му наслади. Достатъчно, за да го поддържат известно време. Но побързайте — любима трябва да намеря.