Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Бяга от улицата и отива на кея. Полицията е престанала да бие хората и започнала да събира плячката от улицата, но сега руснаците заемат нейното място и повечето от тях гледат право в Слотроп. За негов късмет почти веднага се появява едно от момичетата от кафенето, хваща го за ръката и го издърпва настрана.
— Има заповед за задържането ти.
— Какво? Те се справят доста добре и без официални призовки.
— Руснаците са намерили униформата ти. Смятат те за дезертьор.
— Прави са.
Момичето го води у дома си, тъй както е, с неговия свински костюм. Слотроп така и не узнава името й. Около седемнайсетгодишна, светлокоса, младо лице, лесно ранима. Те лежат зад прикрепен за тавана лекясан със сперма чаршаф, плътно един до друг на тесен креват с лакирани стълбци. Майка й нарязва ряпа в кухнята. Сърцата и на двамата бумтят, неговото заради опасността, нейното за Слотроп. Тя разказва как са живели родителите й, баща й печатар, оженил се още докато бил калфа, скитанията му продължават вече десета година, от ’42-ра никакви известия от него, тогава получили бележка от Нойкьолн, където с негов приятел били пренощували. Винаги някой приятел, един Бог знае в колко задни стаи, арести, печатници е преспивал, треперещ, увит в стари броеве на Die Welt am Montag1096, уверен, че поне има подслон, като всеки член на Профсъюза на печатарските работници, често нещо за хапване, почти сигурен за неприятности с полицията ако се задържи прекалено дълго — добър профсъюз бил. Придържали се към немските традиции на ИРС1097, не се подвели по Хитлер и не сътрудничели с него, макар всички останали профсъюзи да му се подчинявали. Това докосва някаква струна на лично Слотроповите пуритански надежди за Словото, за превърнатото в печатарско мастило Слово, обитаващо заедно с антителата и преобразуващия се в желязо въздух в кръвта на добрия човек, въпреки че за него Светът винаги ще бъде Светът в Понеделник, със своето студено острие, което посича всяка жалка илюзия за разтуха приемана от буржоазията за действителност… дали е печатал листовки против безумието на своята страна? бил ли е арестуван, пребиван, убит? Тя има негова снимка, в отпуск някъде в Бавария, на фона на водопад и заснежен планински връх, загоряло и неостаряващо лице, тиролска шапка, презрамки, крака заели стойка на непрекъсната готовност да побегнат: образът му спрян, запазен тук, само така са можели да го задържат, да тича от стая в стая из всичките му там негови студени работнически квартали, франкмасонска нощ след нощ… техният потайно фамилиарен, кухненски прийом да отиват там вечер или в свободните следобеди и да изучават Δх-вете и Δу-ците на неговия скиталчески дух, да разследват как се е променял той вътре в гилотинното прихлупване на затвора на фотокамерата, какво може да е чувал във водата, подвластна на безспирното движение като него самия, в загубеното безмълвие зад гърба му, останало вече зад него.
Даже сега, когато тя лежи до чужденеца в свински костюм, баща й олицетворява летящата част от Слотроп, от всеки друг, който е лежал заземен тук преди и е слушал същото обещание: „Ще отида навсякъде с теб“. Той ги вижда да вървят по железопътния надлез, навсякъде около тях дълги полегати планини с борови гори, есенно слънце и студени виолетови дъждовни облаци, късен следобед, лицето й е до някаква висока бетонна сграда, светлината от бетона пада косо и върху двете страни на скулите й, прелива в кожата й, смесва се с излъчваната от нея светлина. Неподвижната й фигура над него в черно палто, руса коса на небесния фон, той стои на върха на желязна стълба в жп разпределителна станция, гледа я втренчено, а долу всичките им блестящи стоманени пътища се пресичат и разделят към четирите краища на Зоната. И двамата са бегълци. Такова е нейното желание. Но Слотроп иска само да полежи известно време неподвижно с туптенето на сърцето й… не е ли това мечтата на всеки параноик? да усъвършенства методите на неподвижността? Ала войниците идват, приближават от къща на къща, издирват техния дезертьор и Слотроп е този, комуто е наложително да тръгва, а момичето — да остане. На улиците бръмчащите метални гърла на високоговорителите обявяват, че днес полицейският час ще започне по-рано. Зад някой прозорец в града, в някакво креватче, вече отпускащо се в обятията на съня, лежи едно момченце и за него металическият глас с чуждестранен акцент е знак за безопасност и сигурност през нощта, който ще стане неотменна част от степта, от дъжда върху морето, кучетата, миризмата на готвено от чужди прозорци, от черните пътища… част от това невъзвратимо лято…
1096
Светът в понеделник (нем.) — седмично списание издавано в Берлин. — Б.пр.
1097
Индустриални Работници по Света — международен профсъюз основан в 1905 г. в Чикаго, САЩ, съчетаващ общ и индустриален трейдюнионизъм. Неговата философия и тактика са описани като „революционен индустриален трейдюнионизъм“ с връзки с анархисткото и социалистическото работнически движения. — Б.пр.