Гравитационна дъга [bg]

Бяга от улицата и отива на кея. Полицията е престанала да бие хората и започнала да събира плячката от улицата, но сега руснаците заемат нейното място и повечето от тях гледат право в Слотроп. За негов късмет почти веднага се появява едно от момичетата от кафенето, хваща го за ръката и го издърпва настрана.

— Има заповед за задържането ти.

— Какво? Те се справят доста добре и без официални призовки.

— Руснаците са намерили униформата ти. Смятат те за дезертьор.

— Прави са.

Момичето го води у дома си, тъй както е, с неговия свински костюм. Слотроп така и не узнава името й. Около седемнайсетгодишна, светлокоса, младо лице, лесно ранима. Те лежат зад прикрепен за тавана лекясан със сперма чаршаф, плътно един до друг на тесен креват с лакирани стълбци. Майка й нарязва ряпа в кухнята. Сърцата и на двамата бумтят, неговото заради опасността, нейното за Слотроп. Тя разказва как са живели родителите й, баща й печатар, оженил се още докато бил калфа, скитанията му продължават вече десета година, от ’42-ра никакви известия от него, тогава получили бележка от Нойкьолн, където с негов приятел били пренощували. Винаги някой приятел, един Бог знае в колко задни стаи, арести, печатници е преспивал, треперещ, увит в стари броеве на Die Welt am Montag1096, уверен, че поне има подслон, като всеки член на Профсъюза на печатарските работници, често нещо за хапване, почти сигурен за неприятности с полицията ако се задържи прекалено дълго — добър профсъюз бил. Придържали се към немските традиции на ИРС1097, не се подвели по Хитлер и не сътрудничели с него, макар всички останали профсъюзи да му се подчинявали. Това докосва някаква струна на лично Слотроповите пуритански надежди за Словото, за превърнатото в печатарско мастило Слово, обитаващо заедно с антителата и преобразуващия се в желязо въздух в кръвта на добрия човек, въпреки че за него Светът винаги ще бъде Светът в Понеделник, със своето студено острие, което посича всяка жалка илюзия за разтуха приемана от буржоазията за действителност… дали е печатал листовки против безумието на своята страна? бил ли е арестуван, пребиван, убит? Тя има негова снимка, в отпуск някъде в Бавария, на фона на водопад и заснежен планински връх, загоряло и неостаряващо лице, тиролска шапка, презрамки, крака заели стойка на непрекъсната готовност да побегнат: образът му спрян, запазен тук, само така са можели да го задържат, да тича от стая в стая из всичките му там негови студени работнически квартали, франкмасонска нощ след нощ… техният потайно фамилиарен, кухненски прийом да отиват там вечер или в свободните следобеди и да изучават Δх-вете и Δу-ците на неговия скиталчески дух, да разследват как се е променял той вътре в гилотинното прихлупване на затвора на фотокамерата, какво може да е чувал във водата, подвластна на безспирното движение като него самия, в загубеното безмълвие зад гърба му, останало вече зад него.