Гравитационна дъга [bg]

□ □ □ □ □ □ □

В посока Куксхафен сме, лятото забавя ход, продължаваме към Куксхафен. Ливадите бръмчат тихо. Проливни дъждовни сърпове с почукване бият между тръстиките. Овце и по-рядко северни елени идват да пасат водорасли на брега, който е нещо средно между пясък и море, но слънцето го удържа в мъглива двойственост… И тъй, Слотроп върви, носи се по залетите с вода ливади. Пред очите му подобно на сигнали изпратени към заблудени пътници, непрекъснато се повтарят различни очертания и силуети от Зоната, на които той ще позволява да влизат, обаче няма да си ги обяснява, повече няма да ги тълкува. Навярно така е по-добре. Най-настойчивите, които изглежда се появяват във възможно най-нереалните часове на деня, са стъпаловидните фронтони по фасадите на толкова много от тези древни северногермански сгради, издигат се осветени отзад, някак странно влажно сиви, сякаш излизат от морето, над тези прави и много ниски хоризонти. Те запазват формата си, устояват, като паметници на Анализа. Преди триста години математиците се мъчели да разчленят издигането и падането на изстреляното гюле на отделни стъпала от височина и далекобойност, Δх и Δу, позволявали им да се смаляват все повече и повече, и да приближават до нулата, докато армии безкрайно свиващи се джуджета отново галопирали нагоре-надолу, тропотът от техните умалени крака изтънявал, заглаждал се до непрекъснат тон. Това аналитично наследство е било предадено ненакърнено, то подтиква техниците в Пенемюнде да се взират в лентата „Аскания“ на която са заснети изстрелванията и полетите на Ракетата, кадър по кадър, Δх по Δу, самите те лишени от възможността да летят… филм и висша математика, летателни порнографии и двете. Напомняния за безсилие и абстракция, каменни форми на стъпаловидни фронтони, цели и разбити, възникват сега над зелените поля, увисват във въздуха и след малко изчезват, а в техните сенки сламено руси деца играят на „дама“, скачат по селските калдъръми от небето до преизподнята1092 с все по-дълги подскоци, понякога разрешават и на Слотроп да поскача, друг път изчезват обратно в техните тъмни улички, където старинни къщи с много прозорци и много печал, непрекъснато се навеждат към отсрещните съседи и почти ги допират горе, така че между тях остава само тясна ивица млечно сиво небе.