Гравитационна дъга [bg]

— Я-я-я-я, чакайте малко. Пьоклер ли казахте?

Човекът тутакси енергично вади „люгер“ с оръдейни размери — я виж ти, колко е бърз — и го насочва право в главата на Слотроп. Известно време Слотроп в свинския си костюм мисли, че Пьоклер смята, че той, Слотроп, е озлочестил Свинята Фрида и трябва да последва сватба под дулата на ловна двуцевка или, както е в случая, на „люгера“, всъщност тъкмо в главата му е проникнала фразата тебе връчвам аз в залог моята копаня, когато осъзнава, че в действителност Пьоклер изрича:

— По-добре е да се махате оттук. И без това още само два хода и щях да ви матирам.

— Нека да ви разкажа моята история — набързо издърдорва цюрихската информация включваща името на Пьоклер и руско-американско-херероското издирване на Черния Агрегат, като междувременно някак паралелно недоумява дали полковник Енциан не е бил прав относно възприемането на туземни нрави и обичаи в Зоната, човек започва да си внушава разни фиксидеи, а-а-а-а, леко еротични схващания за Съдбата, нали, Слотроп? а? връща се мислено назад по маршрута, по който свинята Фрида го бе довела, опитва да си припомни разклоненията, където можеха да поемат в друга посока…

— Черният Агрегат — поклаща глава Пьоклер. — Нямам представа какво е това. Не съм се интересувал чак дотолкова. Само него ли издирвате?

Слотроп обмисля въпроса. Кафеените им чашки улавят слънцето от прозореца и прехвърлят нагоре към тавана подскачащи елипси от синя светлина.

— Не зная. Известно ми е само, че съществува някаква лична тясна връзка с Имиполекс Г…

— Това е ароматичен полиамид — Пьоклер връща пистолета под ризата.

— Обяснете ми — настоява Слотроп.

Добре, обаче не и преди да разкаже нещо за неговата Илзе и летните й завръщания, достатъчно за Слотроп да се почувства хванат отново за врата и блъснат в мъртвата плът на Бианка… Илзе, създадена под въздействието на сребристо-пасивния образ на Грета Ердман, и Бианка зачената по време на заснемането на същата тази сцена, запечатана в съзнанието на Пьоклер, когато е напомпвал съдбоносния спермен заряд — как е възможно те да не са едно и също дете?

Тя е още с теб, въпреки че напоследък става все по-трудно осезаема, почти невидима е, като чаша със сивкава лимонада в сумрачна стая… там както преди е тя, спокойна и язвителна и мила, очаква да бъде погълната, да стигне до твоите най-дълбоко разположени клетки, да се включи в действие сред най-тъжните ти сънища.