Гравитационна дъга [bg]

— Не съм чак толкова дебел.

— Нали ти казах, че все някой ще дойде.

— И по-висок е също.

— … я чакайте, за какво да съм съгласен?

— Да бъдеш Плечазунга утре.

— Заповядайте.

Напоследък Слотроп е благосклонен към всички и сега отстъпва. Издърпват го от тревната му постеля и го водят в общината. Там в мазето има костюми и реквизит за Празника на Прасето Герой — щитове, копия, рогати шлемове, рунтави животински кожи, дървени чукове на Тор и триметрови позлатени светкавици. Свинският костюм е леко изумителен — ярки сигнални розови, сини, жълти цветове, прасе в стил немски експресионизъм, плюшен отвън, подпълнен със слама отвътре. Като че ли му приляга идеално. Хмм.

Празнуващите на другата сутрин са малобройни и кротки: старци, деца, и няколко мълчаливи ветерани. Всички викингски нашественици са деца, с нахлупени върху очите шлемове, влачещи се по земята наметала, щитове с техните размери и два пъти по-големи оръжия. Площадът е разкрасен с огромни изображения на Плечазунга, в чиито телени рамки е вплетен бял шибой и червени и сини метличини. Слотроп чака, скрит зад статуята на Роланд, особено мрачен, опулен, къдрокос, прещипан в кръста като оса екземпляр. Слотроп е придружен от арсенал фойерверки и неговия помощник Фриц, около 8-годишен и все едно взет от илюстрация на Вилхелм Буш. Слотроп е малко нервен, тъй като не е свикнал с фестивали на прасета-герои. Но Фриц е опитен и тактично е донесъл гледжосана халба с някаква мозъкоувреждаща течност подправена с копър и кориандър и дестилирана, освен ако Haferschleim1094 не означава нещо друго, от овесена каша.

— От овесена каша ли, Фриц? — Той получава нов удар, извинява се, че е попитал.

— От овесена каша, да.

— Е, овесената каша е по-добра от нищо, хо, хо… — Каквото и да е, въздействието му върху нервните центрове е бързо. Когато всички викинги, акомпанирани от тържествен хорал изпълняван от духовия оркестър, запъхтени се добират с мъки до статуята, строяват в боен ред и изискват капитулацията на града, Слотроп установява, че мозъкът му работи със значително намалена острота. В този момент Фриц драсва клечка кибрит и настъпва истински фойерверков ад, ракети, въртящи се огнени колела, „римски свещи“ и ППЛЕЕЕЧЧЧАЗЗУННГГАА! огромен заряд от черен барут го изстрелва на открито, опърля задника му и съответно моментално изгаря къдравата му опашчица. — О, да, точно така, ъъъх… — Олюляващият се широко усмихнат Слотроп изкрещява своята реплика: — „Аз съм гневът на Донар и днес вие ще бъдете моята наковалня!“ — Всички хукват по улиците и, обсипвани с бели цветове и съпровождани от детски писъци, втурват се в прекрасно гръмогласно преследване чак до самата вода, където започва масово плискане и гмуркане. Гражданите отварят бутилки бира и вино, разчупват хляб, измъкват гърнета с извара, наденици. От черни тигани с димящо олио закрепени над торфени огньове, вадят капещи горещи златистокафяви пататници. Момичета започват да галят зурлата на Слотроп и плюшените му хълбоци. Градът е спасен за още една година.