Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
Слотроп е гладен.
— Хайде. Трябва да намерим закуска. — До езерце край една ферма свинята попада на забит в земята кол и почва да души около него. Слотроп разравя с крак рохкавата земя и открива облицована с тухли кухина пълна с картофи, силажирани миналата година. — За теб стават, — когато тя започва лакомо да мляска, — аз обаче не мога да ям тая гадост. — Небето се отразява блестящо в гладката водна повърхност. Като че ли няма хора наоколо. Слотроп отива да провери къщата. Целият двор е във високи бели маргаритки. Прозорците под сламените козирки на втория етаж са тъмни, от комините не излиза пушек. Но курникът в задния двор е населен. Слотроп отмества голяма дебела бяла кокошка от полога, протяга се внимателно към яйцата — КУДКУДЯЯЯК разтреперва се тя, понечва да откълве напълно ръката му, същевременно отвън с ужасен шум стремглаво нахлуват дружките й, а носачката вече е успяла да заклещи крила между летвите и не може да се върне обратно, а и не може да се измъкне навън, защото подкрилките й са много дебели и значи нито напред нито назад. И тъй виси, хлопа с крила и кудкудяка пронизително, а Слотроп сграбчва три яйца и после опитва да издърпа крилата й навътре. Туткава и нервна работа, особено ако полагаш върховни усилия да не изпуснеш яйцата. Петелът стои на вратата, грачи „Achtung, Achtung“1098, дисциплината в неговия харем е напълно провалена, навсякъде из курника устремно хвърчат бели пера, пухчета и пискливи кокошки, а Слотроп кърви от половин дузина места. Тогава чува кучешки лай — време е да се откаже от тази кокошка — излиза навън и на трийсетина метра вижда жена с униформа на спомагателните части на вермахта насочваща ловджийска пушка към него и хукналото озъбено ръмжащо куче вперило очи в гърлото му. Слотроп заобикаля курника тъкмо когато пушката го приветства с изстрел за добро утро. След миг се появява свинята и прогонва кучето. Тръгват, яйцата са настанени в свинската маска, жената крещи, кокошките вдигат врява, свинята галопира край Слотроп. Пушката изтрещява за последен път, но те вече са извън обсега й.
След около два километра спират, за да закуси Слотроп.
— Добре се справи — потупва той нежно свинята, която поляга на земята, за да си поеме дъх и го наблюдава, докато той пие сурови яйца и изпушва половин цигара. После двамата потеглят отново.
Скоро започват да се отклоняват към морето. Свинята изглежда знае къде отива. Над един друг път в далечината се издига огромен прашен облак, може би е руски конен конвой. Наскоро оперени щъркелчета изпробват крилата си в полет над купи сено и поля. Върховете на отделни дървета са замъглени в зелено, като че ли случайно са били забърсани с ръкав. На хоризонта, отвъд много километри поръсен със слама червенозем, се въртят кафяви вятърни мелници.
Към привечер навлизат в рядка дъбрава. Из нейните котловинки се носи мъгла. Някъде в тъмнината недоволно мучи изгубена неиздоена крава. Свинята и Слотроп се настаняват за сън сред боровете, пищно като с облаци обвити с парчета станиол, — остатъци от металните листове-отражатели, хвърлени от самолетите за заблуда на германските радари при някоя отдавнашна въздушна атака, — същинска гора от коледни елхи, накичени с раздвижвана от вятъра сърма, която се полюшва, шумоли и улавя звездната светлина, а над главите им, разпрострян на много километри наоколо, цяла нощ безмълвен леденостуден огън лудее из короните на дърветата. Слотроп се буди често и вижда, че свинята е сгушена върху постеля от опадали борови иглички и го наблюдава. Тя не усеща да е застрашена или неспокойна. Вероятно е решила, че той се нуждае от обгрижване. На станиоловата светлина тя е много загладена и закръглена, четината й изглежда мека като пух. Похотливи намерения се прокрадват в главата на Слотроп, малка странност нали разбираш, хехехе, всичко е под контрол… Те заспиват сред окичените дървета, свинята се превръща в странстващ древен мъдрец, а Слотроп в неговия костюм се явява живописно ярък дар, очакващ утрото и детето, което ще си го поиска.
1098
Внимание, внимание (нем.). — Б.пр.