Гравитационна дъга [bg]

Сега от злокобната тишина в тяхното родно полицейско управление се материализират пазителите на реда, идват в два открити черно-бели автобуса пълни с полицаи в синьо-зелени униформи, бели ленти на ръкавите, шапки като кофички с многолъчеви звезди отпред, вече извадени палки, наподобяващи черни дилдоси в нервни ръце, поклащат се, готови за действие. Завихрянията в тълпата бързо стихват, по калдъръма звънтят разсипани скъпоценности, краката на бягащи цивилни мачкат цигари пръснати сред мигновено превърналите се в боклук часовници, боеви медали, копринени платове, навити на руло банкноти, розови картофи с тревожно опулени оченца, дълги до лактите ръкавици от ярешка кожа с извити пръсти опитващи се да хванат небето, строшени електрически крушки, чехли, натюрморти с позлатени рамки изобразяващи паважи, брошки и пръстени, за които никой няма да предявява право на собственост, сега всички са уплашени.

Нищо чудно. Полицаите начеват разгонването на тази прояви тъй, както сигурно преди Войната са разпръсквали антинацистките улични демонстрации, врязват се, мммм да, с тези гъвкави палки, очите им дебнат за най-незначителните възможности за заплаха, миришат на гранясала от страх вълна от подмишниците им, нахвърлят се по трима едновременно върху някакво хлапе, събарят на земята момичета, старци, заставят ги да събуват и изтръскват даже обувки и бельо, мушкат и удрят с неуморими палки сред плачещи деца и пискащи жени. Под тази експедитивност и злорадство се спотайва носталгията по старото време. Войната трябва да е била неблагоприятен период за контролиране и овладяване на тълпите, в най-добрия случай са могли да разследват единични заподозрени в незначително нарушение и убийство. Но сега, когато трябва да бъде защитаван Белия Пазар, а улиците отпред са пълни с тела жадуващи нетърпеливо този първи пердах, полицаите определено са доволни.

След малко пристигат руски подкрепления, три камиона с млади азиатци в работни войнишки дрехи, които изглежда не разбират къде точно са попаднали, просто са били докарани от някой много студен далекоизточен край. Скачат от дъсчените каросерии подобно на футболисти излизащи на терена, застават в линия и започват да разчистват улицата като изтласкват тълпата към водата. Слотроп е точно по средата на неразборията, залита блъснат назад, свинската маска закрива половината му полезрение, опитва да защити, когото може, няколко деца, старица, която по-рано бе видял да пренася памучна прежда. Първите палки попадат върху уплътнения му със слама корем и той почти не ги усеща. От двете му страни се търкалят цивилни хора, но Плечазунга не отстъпва. Само генерална репетиция ли беше това сутринта? Сега истински чуждестранни нашественици ли трябва да отблъсква Слотроп? Дребничко момиче стиска здраво крака на Слотроп и с уверен глас вика името на прасето-герой. Притичва сивокос полицай, дълги години подкупи и живот на широка нога в тила, замахва с палката към главата на Слотроп. Прасето-герой отскача и нанася ритник със свободния крак. Докато полицаят се превива, половин дузина граждани скачат с диви крясъци към него и моментално го освобождават от шапката и палката. Сълзи текат от посърналите му очи и блестят на слънцето. Тогава някъде започва стрелба, паника обхваща всички и повлича почти рухналия Слотроп, момиченцето е било издърпано от крака му и е изчезнало безследно в наплива.