Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
След което, докато оглеждаше кървящите дири на светлината на лампата, захапа ухото му, при това съвсем не леко, и се засмя.
— В Салдеа — промърмори тя — слагаме дамга на ушите на коня, но мисля, че това ще те бележи достатъчно. — И през цялото време направо вонеше на ревност и гняв.
Ако с това се беше свършило, работите все щяха да се уредят. Ревността на Файле можеше да лумне като огън в ковашка пещ, но винаги угасваше също толкова бързо, колкото пламваше, щом тя разбереше, че няма причина. Още на следващата заран обаче той я видя да говори с Берелайн в дъното на коридора, като и двете се усмихваха убийствено. Ушите му доловиха последното, което Берелайн каза, преди да обърне гръб. „Аз винаги спазвам обещанията си.“ Странна забележка, от която от Файле избликна остра трънлива миризма.
Той попита Файле за какви обещания й говори Берелайн и може би тук сбърка. Тя примигна — понякога забравяше за острия му слух — и каза:
— Наистина не помня. Тя е от този сорт жени, които дават какви ли не обещания, но не могат да ги спазят.
Раменете му се сдобиха с втори ред бразди, а не беше още пладне!
Берелайн започна да го преследва. Отначало той не го възприе по този начин. Жената беше флиртувала с него веднъж, в Тийрския камък, но не особено настойчиво, без да го взима на сериозно, Перин беше сигурен в това, а сега все пак знаеше, че е женен. Струваше му се, че е само случайна поредица от срещи из коридорите, съвсем безобидна размяна на думички, мимоходом. Но след известно време се увери, че или битността му на тавирен е изкривила случайността до неузнаваемост, или Берелайн сама наглася нещата, колкото и невероятно да му се струваше. Опита се да се убеди, че това е тъпо. Опита се да си каже, че си въобразява, че е хубавец като Уил ал-Сийн. Уил беше единственият мъж, когото бе виждал да го преследват жени; те обаче определено не си трошаха краката да тичат подир Перин Айбара. Но пък във всички тези срещи имаше твърде много „случайност“.
Тя винаги го докосваше. Не натрапчиво, само с върховете на пръстчетата по дланта му за миг, по ръката, по рамото. Едва ли си струваше да обръща внимание на това. На третия ден му хрумна мисъл, от която космите на врата му настръхнаха. Когато дресираш необязден кон, започваш с леки докосвания, докато животното разбере, че докосването ти няма да му навреди и не застане кротко. След което идва ред на постелката за седлото и по-късно на седлото. Юздите винаги идваха накрая.
Той започна да изпитва ужас от парфюма на Берелайн, лъхащ от някой ъгъл. Започна да обръща в обратна посока още при първия полъх, само дето не можеше непрекъснато да дебне за него. От една страна, изглежда, беше пълно с перчещи се млади кайриенски глупци, щъкащи напред-назад из палата, повечето от които жени. Жени, запасали мечове! Той заобикаляше всеки мъж или жена, които нарочно се изпречваха на пътя му. На два пъти събори един с юмрук по главата, след като идиотът му с идиот просто не искаше да го пусне да заобиколи, а продължи да му препречва пътя. От това му стана неприятно — почти всички кайриенци бяха значително по-дребни от него, — но не можеш да рискуваш с човек, чиято ръка седи на дръжката на меча. Веднъж една млада жена се опита да му направи същото и след като й прибра меча, толкова му досади, че й го върна, което, изглежда, я слиса и тя се развика, че нямал чест, докато няколко Деви не я отведоха.
От друга страна, хората знаеха, че е приятел на Ранд. Дори и да не беше пристигнал по този начин, някои от айилците и тайренците го помнеха от Камъка и мълвата плъзна. Лордове и лейди, които никога в живота си не беше виждал, му се представяха из коридорите, а тайренските върховни лордове, които го бяха гледали отгоре в Тийр, сега в Кайриен се обръщаха към него като към стар приятел. Повечето миришеха на страх и на някаква миризма, която не можеше да определи. Разбра, че всички те искат едно и също.
— Боя се, че лорд Дракона не винаги споделя с мен доверителни неща, милейди — отвърна той учтиво на лейди Колавер, — а когато го прави, не би трябвало да очаквате, че ще наругая тази доверителност. — Усмивката й бе презрителна и тя сякаш се чудеше как да му одере кожата за постелка. Имаше странна миризма, корава и гладка, и някак… висока.