Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Проблемът беше в това, че иначе простият му план като че ли се провали. Първата нощ, когато се върна в Слънчевия палат, приятно уморен от цялото това вървене, едно случайно полъхване донесе до него аромата на Берелайн тъкмо навреме, за да го спре да влезе в преддверието на палата. Перин даде знак на айилските стражи да замълчат и се измъкна крадешком през една слугинска врата, където се наложи да потропа, за да накара някакъв тип с гуреливи очи да му отвори. Следващата нощ Берелайн го очакваше в коридора пред покоите му; наложи му се да се крие зад един ъгъл половината нощ, докато я откаже. Всяка нощ тя го причакваше някъде, сякаш можеше да се престори, че срещата е случайна, когато всички с изключение на няколко слуги вече спяха дълбоко. Беше си чиста лудост — защо просто не се прехвърлеше на някой друг? И всяка нощ, когато най-после успееше да се промъкне в спалнята си с ботуши в ръцете, Файле се оказваше заспала в онази проклета дебела нощница. Дълго преди шестата му безсънна нощ той вече бе готов да си признае, че е сгрешил, макар да не разбираше как и в какво. Всичко, което му се искаше, беше само една дума от Файле, един намек за това, което трябваше да каже или да направи. А единственото, което получаваше, беше скърцането на собствените му зъби в мрака.
На десетия ден Ранд получи нова молба от Койрен за аудиенция, с думи също толкова учтиво подредени, колкото в първите три. Известно време той остана да седи, хванал дебелия кремав пергамент. Мислеше. Наистина все още не можеше да определи на какво разстояние беше Аланна, но ако сравнеше силата на усещането си за нея в първия ден със сегашната, май бе изминала половината път до Кайриен. Ако беше така, Мерана не си губеше времето. Това бе добре — искаше я нетърпелива. Разкаяна, поне малко, също щеше да му свърши работа, но това беше все едно да пожелае луната — тя беше Айез Седай. Още десет дни, докато стигнеха Кайриен, ако поддържаха същата скорост, а трябваше да могат. Достатъчно време, за да се срещне още два пъти с Койрен, така че да е предоставил на всяка група по три аудиенции. Нека Мерана да се замисли над това, когато пристигне. Изобщо никакво предимство за нея. Тя не биваше да разбере, че той по-скоро щеше да си пъхне главата в змийско гнездо, отколкото да се приближи до Кулата, особено с Елайда за Амирлин. Още десет дни и той щеше ботушите си да изяде, ако не минеха само още десет преди Мерана да хвърли поддръжката на Салидар в нозете му без никакви глупости за наставления. А после най-сетне щеше да насочи цялото си внимание към Самаил.
Когато Ранд седна да напише на Койрен, че може да доведе две от Сестрите в Слънчевия палат утре следобед, Луз Терин ясно замърмори: „Да. Самаил. Ще го убия този път. Демандред и Самаил, и всички, този път. Да, ще го сторя.“
Ранд не му обърна внимание.
Глава 51
Пленяването
Ранд остави Сюлин да му облече палтото по простата причина, че иначе трябваше буквално да й го издърпа от ръцете. Както обикновено, тя се опита да му го нахлузи на гърба, без да я интересуват подробности от рода на това къде ще се окажат ръцете му например. Резултатът беше малко танцуване посред спалнята му. Луз Терин заграчи в нещо като налудничава радост: „Самаил, о, да, но първо Демандред. Първо се отървавам от него, после от Самаил. О, да!“ Ако си имаше ръце, сигурно щеше да ги затърка от радост. Ранд го пренебрегна.
— Бъди почтителен — промърмори Сюлин. — Не прояви никакво уважение към онези Айез Седай в Кемлин и видя какво се получи. Мъдрите… Чух Мъдрите да казват някои неща… Трябва да бъдеш почтителен… милорд Дракон.
Най-после той успя да си навлече палтото както трябва.
— Мин дойде ли вече?
— Случайно да я виждаш? — Сюлин щипна някакво въображаемо конче от червената коприна на дрехата му и започна да го закопчава. Искаше му се по-бързо да го остави на мира. — Мин ще дойде тогава, когато дойде и ако дойде. Сорилея ще приключи с нея в шатрите, когато приключи. — Изведнъж тя вдигна глава и го изгледа рязко. — Ти какво искаш от нея? Едва ли искаш да те ощипят по задника, докато Айез Седай са тук.