Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Наистина не знам какво възнамерява Ранд — каза той на Мейлан и той също го изгледа отвисоко и замириса също като Колавер. Същата миризма и също толкова силна. — Може би трябва да попитате него.
— И да знаех, едва ли щях да говоря за това из целия град — отвърна той на един побелял язовец — казваше се Марингил. Междувременно му беше омръзнало да се опитва да го посмекчи. От Марингил му лъхна на същото и също толкова натрапчиво, колкото от Колавер и Мейлан.
Тези тримата я носеха повече от всеки друг — опасна миризма, чак с костите си я усещаше.
Докато държеше под око младите идиоти и тази миризма дразнеше ноздрите му, не успя да разпознае аромата на Берелайн, докато тя не се промъкна достатъчно близо, за да връхлети върху него. Е, честно казано, тя просто се плъзна по коридора като лебед по гладко езеро, но определено му се стори, че връхлетя.
Той спомена Файле повече пъти, отколкото можеше да преброи, но Берелайн сякаш не го чу. Помоли я да престане, а Берелайн го попита какво имал предвид? Той й каза да го остави на мира, а Берелайн се засмя и го потупа по бузата, и го попита с какво точно трябвало да престане. Което естествено се оказа най-подходящият момент Файле да се появи точно в мига преди той да се дръпне. На Файле сигурно й се беше сторило, че се дръпва, защото я е видял. Без миг колебание Файле плавно се обърна и тръгна обратно, нито крачка по-бързо или по-бавно.
Той се затича след нея, настигна я и тръгна до нея, в болезнено мълчание. Трудно е да обясниш нещо, особено когато не те слушат. Файле се усмихваше твърде мило по целия път до стаите им, но, о, тази трънлива, трънлива, трънлива миризма в носа му.
— Не беше това, което изглеждаше — каза той веднага щом вратата се затвори. От нейна страна — нито дума; само веждите й се повдигнаха в мълчалив въпрос. — Е, беше — Берелайн ме потупа по бузата… — Тя все още бе усмихната, но веждите й мрачно се свиха. — Но аз не съм я окуражавал, Файле. Тя просто го направи. — Искаше му се Файле да каже нещо, но тя само го гледаше. Помисли си, че очаква нещо, но какво? — Файле, съжалявам. — Гневът стана остър като бръснач.
— Разбирам — каза тя хладно и излезе.
Значи и с двата крака. Нито така, нито иначе, а не можеше да разбере защо. Беше се извинил, а не беше направил нищичко, заради което да се извинява.
Същия следобед той подслуша Баин и Чиад да обсъждат дали да не помогнат на Файле да го набие, на всичкото отгоре! Не можеше да се разбере дали Файле не беше го предложила — че си беше свирепа, беше, но чак толкова? — но все пак се усъмни, че двете са искали той да ги чуе, което много го ядоса. Явно съпругата му обсъждаше с тях неща между него и нея, неща, които трябваше да си останат между мъжа и жената, което го ядоса още повече. За кои други части от живота им си беше бъбрила с други на чашка чай? Същата нощ пред смаяния му поглед Файле си навлече дебела вълнена нощница въпреки жегата. Когато той се опита да я целуне по бузата, почти свенливо, тя промърмори, че имала много изморителен ден и се извъртя с гръб към него. Миришеше свирепо и толкова остро, че можеше да среже и бръснач.
Той не можа да заспи с тази миризма и колкото по-дълго лежеше до нея, гледаше тавана в тъмното, толкова повече се ядосваше. Защо му го правеше това? Не можеше ли да разбере, че той обича нея и само нея? Не беше ли й показвал неведнъж, че това, което иска повече от всичко в живота си, е да я задържи завинаги? Той ли беше виновен, че на някаква глупава жена й е влязла муха в носа и иска да флиртува? Това, което трябваше да направи, бе да я напердаши по задника. Само че това го беше правил веднъж преди, когато тя си беше въобразила, че може да го удря с юмрук всеки път, когато иска да му изтъкне нещо. След време се оказа, че го е наранило много повече, отколкото нея — не му харесваше дори мисълта да нарани Файле. Искаше мир с нея. С нея и само с нея.
В Камъка Берелайн беше флиртувала поне с десетина мъже, доколкото той знаеше; каквото и да я беше накарало да го избере за своя плячка, щеше да се спре на някой друг, ако не го вижда дълго време. А избереше ли си Берелайн друга жертва, Файле най-после щеше да се вразуми.
Така че още щом успя да си навлече дрехите, той излезе, за да намери Лоиал и да закусва с него, а после го придружи до Кралската библиотека. А след като видя онази крехка Айез Седай и Лоиал му каза, че идвала тук всеки ден — Лоиал ставаше стеснителен пред Айез Седай, но нямаше нищо против и петдесет от тях да са около него — Перин надуши Гаул и го попита иска ли да поизлязат на лов. Нямаше много сърни или зайци по хълмовете около града, разбира се, а малкото оцелели страдаха толкова от сушата, колкото и от хората, но носът на Перин щеше да ги отведе до толкова, колкото щяха да са им нужни за месо, стига наистина това да им беше целта. Той така и не хвърли и една стрела, но настоя да останат, докато Гаул не го попита дали не се кани да лови прилепи под луната; понякога Перин забравяше, че други хора не могат да виждат толкова добре като него в нощта. На другия ден остана да ловува и по мръкнало, както и на по-другия.