Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- М’хаил - каза невъзмутим глас.
Таим… М’хаил. Трябваше да мисли за себе си като за М’хаил. Тръгна по склона към гласа, който го бе призовал. В паниката си беше взел портал през Височините и сега беше в края на югоизточния склон. Оттук Демандред следеше битката долу и хвърляше унищожителни вълни към строя на андорците, кайриенците и айилците.
Тролоците на Демандред владееха целия коридор между Височините и блатата и изтощаваха защитниците до пресъхналата река. Беше само въпрос на време. Армията на Шара се сражаваше на североизток оттук, на Височините. Каутон бе пристигнал бързо и беше спрял настъплението им. Все едно. Това беше ход на отчаяние. Нямаше да може да устои срещу войските на Шара. Но най-важното точно сега бе да се унищожат Айез Седай от другата страна на Височините. Това бе ключът към спечелването на тази битка.
М’хаил мина между подозрителните шараи със странното им облекло и татуировки. Демандред седеше, скръстил крака, в центъра на кръга. Бе затворил очи и вдишваше и издишваше бавно. Ша-ангреалът, който използваше… отнемаше нещо от него, нещо повече от обичайната сила, нужна за преливането.
Щеше ли това да предложи удобна възможност за М’хаил? Колко дразнещо беше да го командват. Да, беше научил много от този мъж, но Демандред вече явно беше негоден да води. Глезеше тези шараи и хабеше енергия в сляпата жажда да си отмъсти на ал-Тор. Слабостта му бе друга удобна възможност за М’хаил.
- Проваляш се, М’хаил - каза Демандред.
Пред тях, отвъд сухото речно корито, андорците най-после бяха започнали да се огъват. Тролоците търсеха слаби места в линиите им и пробиваха през строя на пиките в различни участъци нагоре и надолу по реката. Тежката конница на Легиона и леката на Кайриен вече бяха в непрекъснато движение и връхлитаха отчаяно срещу пробилите андорската защита тролоци. Айилците все още ги задържаха долу край блатата, а стрелците с арбалети на Легиона, заедно с пиките на Андор, все още задържаха зверовете да не заобиколят по десния фланг. Но натискът на тролокския щурм беше неумолим и фронтовата линия на Елейн постепенно се извиваше дълбоко назад в територията на Шиенар.
- М’хаил? - каза Демандред и отвори очи. Древни очи. Не, М’хаил нямаше да потръпне от страх, щом погледнеше в тях. _Нямаше_ да се уплаши! - Кажи ми как се провали?
- Вещицата Айез Седай - изсъска М’хаил. - Има ша-ангреал с огромна мощ. Почти беше в ръцете ми, но Вярната сила ме провали.
- Не случайно ти е дадена само тънка струя - каза Демандред и отново притвори очи. - Непредсказуема е за непривикнал като теб.
М’хаил замълча. Щеше да упражни Вярната сила. Щеше да изучи тайните й. Другите Отстъпници бяха стари и мудни. Нова кръв щеше скоро да властва.
Отпуснато - и с някакво чувство за неизбежност - Демандред бавно се надигна. Все едно се размести огромна канара.
- Ще се върнеш и ще я убиеш, М’хаил. Аз убих Стражника й. Би трябвало да е лесна плячка.
- Ша-ангреалът…
Демандред протегна скиптъра си, със златния бокал, закрепен на върха.
Изпитание ли беше това? Такава _мощ_. М’хаил беше усетил силата, излъчвана от Демандред, докато го използваше.
- Казваш, че има ша-ангреал. С това ти също ще имаш. Дарявам ти Сакарнен, за да ти отнема всякакво извинение за провал. Успей или умри, М’хаил. Докажи се достоен да стоиш сред Избраните.
М’хаил облиза устни.
- А ако Прероденият Дракон най-сетне дойде за теб?
Демандред се изсмя.
- Мислиш, че бих използвал Сакарнен, за да се бия с него? Какво би доказало това? Силите ни трябва да са равностойни, ако искам да докажа, че съм по-добрият. Според всички описания той не може да използва Каландор безопасно, а глупаво унищожи Чедан Кал. Той _ще дойде_ и когато дойде, ще се изправя срещу него без друга помощ и ще се докажа като истинския господар на този свят.
„Мракът в него… - помисли Таим. - Напълно е полудял, нали?” Странно беше човек да гледа в тези очи, които изглеждаха толкова бистри, и да чува пълното безумие от устните. Когато за първи път бе дошъл при М’хаил, за да му предложи шанса да служи на Великия властелин, Демандред не беше такъв. Високомерен, да. Всички Избрани бяха високомерни. Решимостта на Демандред лично да убие ал-Тор гореше вътре в него като огън.
Но това… това бе нещо различно. Животът в Шара го бе променил. Отслабил го беше, със сигурност. А сега и това. Кой би отстъпил драговолно такъв могъщ артефакт на съперник?
„Само глупак”, помисли М’хаил и посегна за ша-ангреала. „Да те убия ще е все едно да съборя на земята кон с три счупени крака, Демандред. Жалко. Бях се надявал да те надвия като съперник.”