Сияйни слова

— Да, да, затова го доведох чак тук. Обаче…

— Предпочитам, ако той по случайност говори за това с други хора, те да идат там и да открият, че няма никакво съкровище. Хайде. Побързай. Ще бъдеш възнаграден.

Амарам излезе. Бордин се позабави на вратата, погледа лудия, последва Амарам и затвори вратата.

Шалан издиша дълбоко и продължително и се смъкна на пода.

— Като в онова море от сфери е — рече тя.

— Шалан? — учуди се Шарка.

— Падала съм там. И не, че водата е над главата ми, а че онова дори не беше вода и аз нямах представа как да плувам в него.

— Не разбирам тази лъжа.

Тя поклати глава. Цветът се върна в кожата и дрехите ѝ. Отново се преправи на Воал и отиде до вратата под звуците на бълнуванията на лудия. Вестител на Войната. Часът на завръщането приближава…

Излезе, отиде в килията, където беше Иятил, и се извини многословно на ардентите болногледачи. Твърдеше, че се е загубила, но че ще приеме да я придружат обратно до паланкина.

Преди да си тръгне обаче, тя се наведе да прегърне Иятил, като да се сбогува със сестра си.

— Можеш ли да се измъкнеш? — прошепна Шалан.

— Не приказвай глупости. Разбира се, че мога.

— Вземи това — и Шалан притисна в дланта ѝ лист хартия. — Записах тук приказките на лудия. Повтарят се без промяна. Видях Амарам да се промъква в стаята; явно смята тези работи за истински и търси някакво съкровище, за което този човек е говорил по-рано. Довечера ще пратя по далекосъобщителя подробен доклад за тебе и за останалите.

Шалан се накани да се дръпне, но Иятил не я пусна.

— Коя си ти всъщност, Воал? Хвана ме да те следя и можеш да се измъкнеш от мен по улиците. Не е лесно. Хитроумните ти картинки очароват Мраизе — друга почти невъзможна задача, предвид всичко, което е видял. А на всичко отгоре и това, което направи днес.

Шалан потрепери. Защо се вълнуваше толкова дали тези хора я уважават? Та те бяха убийци.

Но тя, Бурите да я отнесат, си бе завоювала това уважение.

— Аз търся истината. Каквато и да е тя, у когото и да се намира. Това съм аз.

Кимна на Иятил, измъкна се от нея и напусна манастира.

По-късно вечерта, след като проводи пълен доклад за събитията от деня и обеща изображения на лудия, Амарам и Бордин за по-голяма сигурност, тя получи едно просто съобщение от Мраизе.

Воал, истината погубва повече хора, отколкото спасява. Ала ти се доказа. Не е нужно повече да се боиш от нашите членове. Наредено им е да не те докосват. Ще се наложи да носиш определена татуировка, в знак на верността ти. Ще ти пратя рисунка. Можеш да я направиш върху себе си, когато пожелаеш, но при следващата ни среща трябва да ми я покажеш.

Добре дошла в Призрачната кръв.