Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Хо се сгърби още повече, сякаш смачкан от ужасната пещ, развилняла се над тях.

— Може и да не успеем да се доближим до призовалия го, но самият отвор расте и се разширява.

— И? — попита Пелан.

Турмалин кимна и спокойно произнесе:

— Доближава се до обсега ни.

Хо и Златният морант се оглеждаха един друг безмълвно, докато Хо не сведе виновно поглед — както се стори на Наит.

— Ще опитате да го прекъснете — обади се от мястото си Пръстите и се намръщи от болка, стиснал превързаната си окървавена глава.

— Да — съгласи се Хо. — Някой достатъчно голям взрив може и да стигне да прекъсне нарастването му. Особено когато то все още се установява.

Пелан се облегна и скръсти ръце.

— О, чудесен замисъл! Кой ще извърши това?

— Аз — обади се Турмалин.

Никой нямаше нещо за добавяне към това.

Някой или нещо ръгна Наит, както беше приклекнал. Мей беше застанала зад него на колене и го гледаше гневно. Какво? — промълви той. Тя яростно му замаха да заговори. Гневът прерасна в злобен поглед. Добре де, добре!

— Да, аз ще помогна — каза той на Турмалин. Морантът леко се поклони. Може би ще ти придържам въжето или нещо такова. Наит махна на Урфа да отидат настрани. Двамата допряха глави и заговориха ниско.

— Как ще измъкнем работата от нашите момчета и момичета? — попита го Урфа.

— Добър въпрос. Кажи им, че Златните ще раздават муниции — направо ще се затърчат.

Урфа се разкикоти и показа изпълнена с криви, неравни зъби уста.

— Проклятие, Шушумига, та ти си хитрец! Добре, ще съобщим. Имай тежки пехотинци наблизо, та да ги хванат.

— Ще ни трябват много.