Гравитационна дъга [bg]

□ □ □ □ □ □ □ □

Черната Команда е стигнала до Ахтфаден, но Чичерин вече се е добрал до Нериш. Това му е струвало Скачача и трима войници в лазарета с дълбоки ухапвания. Една прерязана артерия. Нериш отправя предизвикателство към смъртта в стил Оди Мърфи1085. Шахматен кон за шахматен офицер — под наркохипноза Нериш бълнува за Свещения Кръг и Стабилизаторния Кръст. Обаче на черните не им е известно, какво още знае Нериш:

а) От земята до Черния Агрегат има радиолиния, а обратно няма.

б) Налице е проблем между един задвижващ сервомеханизъм и специалния тръбопровод за кислород от главния резервоар до устройството, и съответно има пречки при подаването на кислород.

в) Вайсман не само координира в Нордхаузен проекта „Черен Агрегат“, но и командва батареята, която е изстреляла Ракета 00000.

Тотален шпионаж. Парченце по парченце мозайката нараства. Чичерин, лишен от бюро, я носи в главата си. Всяко късче и всяка частица е на мястото си. Нещо по-скъпоценно от Равенските мозайки се възправя на фона на това млечно бяло небе… Радиолиния + кислород = един вид камера за доизгаряне на горивна смес. Тъй би трябвало да бъде, при нормални условия. Обаче Нериш говореше и за някаква асиметрия, за натоварване вътре в корпуса близо до стабилизатор 3, което усложнява почти до невъзможност контрола на ъгъла на рискаене и крена.

Поставянето на камера за доизгаряне на горивна смес там няма ли да създаде асиметрична горивна структура и топлинни потоци по-големи, отколкото може да издържи конструкцията? Проклятие, защо не бе взел някой от специалистите по силовата уредба? Нима американците са прилапали всичките?

Майор Марви с ловджийски нож в зъбите и по един автомат „томпсън“ на всяко бедро, е също толкова слисан колкото останалите от щурмовата група, и не е в настроение за разговори. В замяна на това се мръщи и смуче водка от бездънната манерка на Джабаев. Но Марви би го осведомил ако в Гармиш-Партенкирхен се е появил някой инженер по силовата уредба, комуто да е възложена работата по Черния Агрегат. Такава е уговорката. Западен ум, руски пръст на спусъка.

О, той подушва Енциан… дори сега той може да гледа от нощта. Чичерин пали цигара, зеленосиньолавандулов пламък преминава в жълт… задържа го повече отколкото е необходимо, мисли: остави го. Той няма да рискува. Аз не бих посмял. Е… може и да се престраша…