Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Ще трябва да престанеш да изпращаш копия на юг — каза Ранд. Не му харесваше това. Съдбоносно беше Самаил да види, че най-големият чук на света се приближава към него, но не и с цената да му се наложи отново да изкоренява Шайдо от пределите на Кайриен. — Друг начин не виждам.
Дните отминаваха и всеки беше запълнен с нещо. Ранд посрещаше усмихнати благородници, които се държаха един с друг толкова сърдечно, че той бе повече от сигурен, че кроят нещо един срещу друг. Мъдри идваха да го посъветват как да се справи с Айез Седай, било от Кулата или от Салидар; в сравнение с Амис и Баир Мелайне изглеждаше направо кротка, а от Сорилея кръвта му се смразяваше. Млади кайриенци се разбунтуваха по улиците заради това, че Ранд забрани дуелите. Руарк се справи с това, като им даде възможност да вкусят какво наистина би означавало да бъдат направени гай-шайн — да седят голи на слънце цял ден под стража донякъде поохлади плама им, но Руарк не можеше да прекрачи границите на традицията дотам, че да облече влагоземци в бяло, а и онези, които Червените щитове бяха хванали, започнаха да се перчат след случката. Ранд чу как Селанде веднъж каза на друга млада жена с меч и късо подстригана коса със самоуверен тон, че тя никога нямало да разбере какво наистина е джи-е-тох, докато не бъде пленена от айилец. Било много „възбуждащо“, каквото и да означаваше това.
Но въпреки Шайдо и благородниците, въпреки Мъдрите и бунтовете, въпреки чуденето му дали Фел изобщо някога ще се върне от този риболов, тези дни изглеждаха… приятни. Навярно беше само защото се бе почувствал толкова уморен при пристигането си. И сигурно наистина беше така, в сравнение с онези последни часове в Кемлин, но Луз Терин изглеждаше много по-спокоен. Ранд дори се улови, че дразненето на Мин му доставя удоволствие дотолкова, че един-два пъти му се наложи да си напомни, че е само дразнене. Докато изминат десет дни в Кайриен, започна да си мисли, че не би било никак зле да прекара остатъка от живота си точно по този начин. Знаеше, разбира се, че нещата не могат да продължат така.
За Перин тези десет дни не бяха никак приятни. Много скоро той потърси компанията на Лоиал, но Лоиал се бе намерил в истински рай в Кралската библиотека, където прекарваше по голямата част от деня. Перин обичаше да чете и сигурно щяха да му допаднат тези привидно безкрайни помещения, пълни с книги чак до високите тавани, но една Айез Седай обитаваше тези зали, тънка и тъмнокоса жена, която като че ли почти не мигаше. Тя, изглежда, не го забелязваше, но той не се доверяваше много-много на Айез Седай дори преди събитията в Кемлин. След като компанията на Лоиал по същество му бе отказана, Перин тръгна на лов с Гаул и на няколко пъти с Руарк, с когото се беше запознал в Камъка и който му допадаше. Проблемът на Перин беше жена му. Или може би Берелайн. Или и двете. Ако Ранд не беше толкова зает, Перин щеше да го помоли за съвет. В общи линии, тъй да се каже — Ранд разбираше от жени, но пък имаше неща, за които един мъж просто не можеше да попита направо.
Всичко се започна още първия ден, когато тъкмо му бяха показали стаите в Слънчевия палат. Файле беше излязла с Баин и Чиад, а той се беше съблякъл до кръста и се миеше, когато в носа изведнъж го лъхна миризма на парфюм, не тежка, но силна, и един топъл глас зад него каза:
— Винаги съм мислила, че би трябвало да имаш красив гръб, Перин.
Той се извъртя толкова бързо, че за малко да събори умивалника.
— Чувам, че си дошъл със… съпруга? — Берелайн стоеше на вратата към дневната и се усмихваше.
Да, беше; съпруга, която нямаше да остане доволна, ако го намери сам и без риза с която и да било жена, облечена в тази рокля. Особено не и с Първата на Майен. Докато си навличаше ризата през главата, той каза на Берелайн, че Файле е излязла, че той не знае кога ще се върне, за да приеме гости, и я изкара в коридора колкото може по-бързо, без да я вдига и изхвърля. Реши, че с това е приключило — Берелайн се беше махнала, той беше успял да назове Файле своя съпруга шест пъти в точно толкова изречения и на два пъти да подчертае колко много я обича. Берелайн знаеше, че е женен, знаеше, че той обича жена си, и с това трябваше да се приключи.
Когато Файле се върна, тя направи само две стъпки в спалнята и започна да излъчва миризмите на ревност и гняв, бодящи и режещи като нож, смесица, от която почти му потече кръв от носа. Перин не разбираше — той самият все още можеше да надуши парфюма на Берелайн, но неговият усет за миризма беше остър почти като на вълк. Файле със сигурност не би могла да надуши нищо. Но странно, Файле се усмихна. Нито една дума на упрек не излезе от устата й. Беше любяща както винаги, дори по-страстна от обикновено, и му издра дълбоки бразди по раменете с ноктите си, нещо, което никога не беше правила.