Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Жената бе изпаднала в несвяст. Сърцето на Берелайн се сви. Имали бяха разногласия напоследък, но Анура й беше доверена приятелка от години. Горката. Според Айез Седай това се смяташе за по-лошо и от смърт.
Берелайн я вдигна на диванчето в стаята и я загърна с одеяло. Чувстваше се толкова безсилна… „Може би… може би ще може да се Изцери някак…”
Върна се при Галад, за да подържи ръката му още малко, и седна. Само малко да отдъхне. Затвори очи. Той беше жив. Цената бе ужасна, но беше жив.
Стресна се, когато той проговори.
- Как?
Берелайн отвори очи и видя, че я гледа.
- Как се озовах тук? - продължи той тихо.
- Анура те е донесла. Намерила те на бойното поле.
- Раните ми?
- Други ще дойдат за Цяра, когато могат да се отделят. Ръката ти… - Берелайн се стегна. - Загубил си ръката си, но тази рана на лицето ти можем да я оправим.
- Не - прошепна Галад. - Тя е… малка. Спестете Цяра за тези, които може да умрат без него. - Изглеждаше ужасно уморен.
Берелайн прехапа устна, но кимна.
- Добре. - Помълча. - Битката върви зле, нали?
- Да.
- Тъй че сега… просто се надяваме?
Той издърпа ръката си от нейната и посегна към ризата си. Когато дойдеше Айез Седай, щеше да се наложи да го съблекат и да се погрижат за раните му. Само отрязаната ръка беше изцелена засега, защото беше най-тежката.
Галад въздъхна, а след това потрепери и пусна ризата. Искал беше сам да я съблече?
- Да, надяваме се… - прошепна и склопи очи.
Ранд плачеше.
Присвил се беше в непрогледния мрак и Шарката кръжеше около него, изтъкана от нишките на живота на хора. Толкова много прекъснати нишки.
Толкова много.
Трябваше да ги е защитил! Защо не можеше? Против волята му имената започнаха да се превъртат в ума му. Имената на онези, които бяха загинали за него. Започваха само с жени, но дългият списък вече обхващаше всеки, когото трябваше да е спасил… но не беше.
Докато хората се сражаваха на Мерилор и Шайол Гул, Ранд бе принуден да гледа смъртта им. Не можеше да извърне очи.
Точно тогава Тъмния избра да го атакува с цялата си мощ. Натискът трябваше да го съкруши, да го изпепели. Ранд не можеше да помръдне. Всяко късче от съществото му, решимостта му и силата му бяха съсредоточени върху това да попречи на Тъмния да го разкъса.
Можеше само да гледа, докато умираха.
Видя как Даврам Башийр падна в щурм, жена му веднага след него. Извика, после заплака за Даврам Башийр.
Скъпият верен Хюрин падна под атаката на тролок на върха на Височините, където Мат бе вдигнал последния си отпор. Ранд заплака за Хюрин. За мъжа с толкова много вяра в него, мъжа, който щеше да го последва навсякъде.
Джори Конгар лежеше затиснат под тялото на тролок и хлипаше, докато кръвта му изтичаше. Ранд заплака за Джори, щом нишката му най-сетне угасна.
Енайла, която бе решила да остави Фар Дарейз Май и бе положила брачен венец в нозете на сисвай’айман Лейран, пронизана в корема от копията на четирима тролоци. Заплака за нея.
Карлдин Манфор, който го беше следвал толкова дълго и беше с него при Думайски кладенци, умря, щом силата му да прелива се изчерпа и той рухна на земята от умора. Шараите го намушкаха с черните си ками. Неговата Айез Седай, Белдеин, се олюля и рухна няколко мига след него. Ранд заплака за двамата.
Плака за Гарет Брин и Сюан. И плака за Гавин.
Толкова много. _Толкова много._
ГУБИШ.
Ранд се присви. Какво можеше да направи? Мечтата му да спре Тъмния… щеше да сътвори кошмарен свят, ако направеше онова. Собствените му намерения го предаваха.
ПРЕДАЙ СЕ, ВРАГ. ЗАЩО ПРОДЪЛЖАВАШ ДА СЕ БОРИШ? СПРИ ДА СЕ БОРИШ И ОТДЪХНИ.
Беше изкушен. О, колко беше _изкушен_. Светлина! Какво щеше да помисли Нинив? Виждаше я как се бори да спаси Аланна. Колко ли срам щеше да изпита тя, и Моарейн също, ако знаеха, че в този момент Ранд иска просто да се откаже.
Болката го заля и той изкрещя отново.
- Моля те, нека свърши!
МОЖЕ.
Ранд се присви, сгърчен и разтреперан. Но писъците им продължиха да го връхлитат. Смърт след смърт. Едва се държеше.
- Не - прошепна той.
МНОГО ДОБРЕ. ИМАМ ДА ТИ ПОКАЖА ОЩЕ ЕДНО НЕЩО. ОЩЕ ЕДНО ОБЕЩАНИЕ ЗА ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ…
И Тъмния за пореден път втъка нишките на възможното.
Всичко стана на мрак.
Таим замахна с Единствената сила и изпердаши Мишраил със сплитове Въздух.
- Хайде, върни се, глупако! Бий се! _Няма_ да загубим тази позиция!
Властелинът на ужаса се присви, подбра двамата си спътници и се изниза да изпълни заповедта. Кипнал, Таим разтроши едър камък наблизо с прилив на Силата. Онази проклета Айез Седай! Как _смееше_ да го надвие?