Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Лейтенант Уолтърс — отвърна мистър Тутс, който се бе спрял на това обръщение по причини, известни единствено на самия него (вероятно той объркваше собственото име с моряшката професия и предполагаше, че съществува някаква родствена връзка между Уолтър и капитана, неизбежно отразяваща се и върху титлите), — лейтенант Уолтърс, нямам нищо против да ви отговоря направо. Всъщност проявявам извънредно голям интерес към всичко, свързано с мис Домби — не от егоистични съображения, лейтенант Уолтърс, защото аз ясно съзнавам, че най-голямото удоволствие, което мога да доставя на всички край мен, е да сложа край на съществуването си, твърде неудобно за мнозина, — и придобих навика да давам туй-онуй на лакея, един много почтен млад човек на име Таулинсън, от доста време на служба у дома, та снощи Таулинсън ме осведоми за състоянието на нещата. Оттогава, капитан Джилс… и лейтенант Уолтърс… аз напълно загубих разсъдъка си, цяла нощ се мятах на кушетката си и се превърнах в развалината, която виждате в момента.
— Мистър Тутс — обади се Уолтър, — щастлив съм, че мога да ви успокоя. Моля ви, не се тревожете. Мис Домби е здрава и читава.
— Сър! — възкликна мистър Тутс, скочи от стола и отново му стисна ръката. — Изпитвам такова огромно и неизразимо облекчение, че сега бих посрещнал с усмивка дори съобщението, че мис Домби се е омъжила. Да, капитан Джилс — обърна се към него мистър Тутс, — кълна ви се, чувствувам такова облекчение, че бих посрещнал с усмивка всичко, независимо какво мога да направя със себе си след това.
— На такъв великодушен човек като вас би доставило още по-голямо облекчение и удоволствие да научите — рече Уолтър, незабавно отвърнал на ръкостискането, — че сте в състояние да окажете услуга на мис Домби. Капитан Кътъл, бъдете така добър да заведете мистър Тутс горе.
Капитанът кимна на мистър Тутс и младият джентълмен го последва с недоумяващ вид горе до мансардата, където, без каквото и да е предварително обяснение от страна на придружителя си, бе въведен направо в новото убежище на Флорънс.
Когато я съзря, бедният мистър Тутс бе крайно изумен и зарадван и изрази чувствата си по много чудат начин. Той се втурна към нея, сграбчи я за ръката, целуна й ръката, пусна я, отново й сграбчи ръката, поклони се, свил едното си коляно, пророни сълзи, изкиска се, като изобщо не мислеше за грозящата го опасност от страна на Диоген, който, подтикван от убеждението, че в тези прояви се крие враждебност към господарката му, непрекъснато кръжеше около джентълмена, сякаш не можеше да реши точно в кой момент да извърши нападението си, макар че имаше твърдото намерение да му причини сериозни щети.
— Ах, Дио, лошо куче с къса памет! Скъпи мистър Тутс, толкова се радвам да ви видя!
— Благодаря — отвърна мистър Тутс, — аз съм много добре, безкрайно съм ви признателен, мис Домби. Надявам се, че цялото ви семейство се чувствува добре.
Мистър Тутс изрече всичко това, без изобщо да съзнава какво говори, седна на един стол, вторачи се във Флорънс, а върху лицето му бе изписана ожесточената борба, която се водеше между радостта и отчаянието.
— Капитан Джилс и лейтенант Уолтърс ми споменаха, мис Домби — задъхано каза мистър Тутс, — че мога да извърша някаква услуга. Ако бих могъл по някакъв начин да залича спомена за онзи ден в Брайтън, когато се държах… по-скоро като престъпник, отколкото като човек със състояние — рече мистър Тутс с тон на жестоко самообвинение, — аз бих отнесъл в безмълвния гроб един светъл лъч.
— Моля ви, мистър Тутс — отвърна Флорънс, — не ме карайте да забравям каквото и да било от нашето познанство. Повярвайте ми, не бих могла. Винаги сте били много добър и благороден спрямо мен.
— Мис Домби — рече мистър Тутс, — зачитането на моите чувства е проява, присъща на ангелската ви природа. Приемете хиляди благодарности. Няма никакво значение.
— Желаехме да ви попитаме — каза Флорънс — дали знаете къде можем да намерим Сузан, която вие бяхте така добър да придружите до пощенската кола, когато тя напусна службата си при мен.
— Ами разбирате ли, мис Домби — рече мистър Тутс, след като поразмисли малко, — не си спомням точно наименованието на селището, което бе написано на пощенската кола, но помня как Сузан ми каза, че нямало да спира там, а щяла да продължи по-нататък. Но ако вашето желание е тя да бъде открита и доведена тук, ние двамата с Петела ще сторим това с такава скорост, каквато би могла да се постигне само благодарение на голямата преданост от моя страна и изключителната интелигентност от страна на Петела.