Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Капитанът тихо продума: „Стоп!“ или: „Дръж се здраво!“, или нещо подобно, напълно уместно за случая, но бе толкова слисан от направеното изявление, че го изрече съвсем тихо, поради което можеха само да се правят догадки какво е рекъл.
— Вече обаче не мисля така — каза Уолтър. — Напълно се отказах от намерението си. По-скоро бих предпочел отново да ме сложат върху онези отломки от кораба, на които от спасението си насам толкова често в сънищата си се нося по вълните, и да ме оставят да потъна и да умра.
— Ура, момчето ми! — извика капитанът в порив на неудържим възторг. — Ура! Ура! Ура!
— Само като си помисли човек, че тя, толкова млада, благородна и прекрасна — рече Уолтър, — толкова изтънчена и родена за друга съдба, трябва да се бори в жестокия свят! Но ние видяхме пропастта, която я отделя от предишния й живот, макар че само тя може да знае колко дълбока е тази пропаст. Връщане назад няма.
Капитан Кътъл, без да разбира съвсем смисъла на казаното, изрази пълното си одобрение и подкрепи думите му, като отбеляза, че вятърът бил попътен.
— Тя не трябва да е сама тук, нали, капитан Кътъл? — загрижено попита Уолтър.
— Ами че не знам, момчето ми — след дълбокомислено мълчание отвърна капитанът. — След като ти си тук да й правиш компания, нали така, и вие двамата…
— Скъпи капитан Кътъл! — прекъсна го Уолтър. — Аз съм бил тук! Мис Домби в своята невинност и чистосърдечност гледа на мен като на брат и какво коварство би било от моя страна да се преструвам, че вярвам в правото си да общувам с нея като родственик… да се преструвам, че съм забравил за дълга си, който ми забранява да постъпя така.
— Уол’р, момчето ми — заговори капитанът, отново доста слисан, — не съществува ли друго някакво право, според което…
— О! — възкликна Уолтър. — Нима искате да загубя напълно уважението й… нейното уважение… и да спусна завинаги преграда между ангелското й лице и себе си, като се възползувам от това, че тя, така беззащитна и доверчива, е намерила тук убежище, и да се домогвам до любовта й? Какво да ви кажа? Няма на света човек, който по-строго от вас би ме осъдил, ако постъпя по този начин.
— Уол’р, момчето ми — рече капитанът, който ставаше все по-унил, — ако има някаква спънка, възпрепятствуваща двама души да се съединят в съюз в храма — когато срещнеш това място, отбележи го, — аз си го обяснявам с това, че те вече са сгодени другаде. Значи, не съществува никакво друго право, така ли, момчето ми? Знаеш ли, момчето ми — каза бавно капитанът с дрезгав глас, — не отричам, че всичко това ме зашеметява и разстройва. Но що се отнася до малката лейди, Уол’р, колкото и да съм разочарован, аз считам почитта и уважението си към нея за свой дълг и затова аз те следвам по петите и чувствувам, че ти постъпваш както трябва. Значи, не съществува друго право, така ли? — добави капитанът, като наблюдаваше с печален лик развалините на своя замък.
— А сега, капитан Кътъл — смени темата Уолтър и заговори с по-голяма бодрост, за да развесели капитана, но той бе толкова разстроен, че нищо не бе в състояние да го развесели в момента, — ние трябва да се постараем да намерим подходяща компаньонка за мис Домби, докато тя е тук, компаньонка, на която може да се окаже доверие. Никой от близките й не е подходящ за целта. Очевидно мис Домби смята, че те всички раболепничат пред баща й. Какво стана със Сузан?
— Младата жена ли? — попита капитанът. — Имам впечатлението, че тя е била уволнена против волята на Радостта за сърцето. Аз сигнализирах за нея още в началото, когато пристигна малката лейди, и тя даде много добри отзиви за младата жена и каза, че отдавна си била отишла.
— В такъв случай — рече Уолтър — попитай мис Домби къде е отишла и ние ще се помъчим да я открием. Времето тече и мис Домби скоро ще стане. Вие сте нейният най-добър приятел. Почакайте я горе, а аз ще се разпоредя с всичко тук.
Капитанът, напълно оклюмал, с въздишка отвърна на въздишката, с която Уолтър произнесе тези думи, и изпълни нареждането. Флорънс изпадна във възторг от новата си стая, тя с нетърпение очакваше да види Уолтър и изпита голяма радост от възможността отново да се срещне със старата си приятелка Сузан. Ала Флорънс не можеше да каже къде точно е отишла Сузан — тя знаеше само, че е някъде в Есекс, — но си припомни, че това може да знае единствено мистър Тутс.
Печалният капитан се върна при Уолтър с това сведение и му обясни, че мистър Тутс бил младият джентълмен, когото той срещнал на вратата, че мистър Тутс му бил приятел, че бил състоятелен млад джентълмен, безнадеждно влюбен в мис Домби. Капитанът също така разказа как се е запознал с мистър Тутс посредством вестта за предполагаемата гибел на Уолтър и как между тях бил сключен тържествен договор мистър Тутс никога да не говори за своята любов.