Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Възникна въпросът дали Флорънс вярва на мистър Тутс. Когато Флорънс с усмивка каза: „О, да, с цялата си душа!“, стана необходимо да се научи къде живее мистър Тутс. Флорънс не знаеше това, а капитанът бе забравил. Капитанът тъкмо уверяваше Уолтър в малката гостна, че мистър Тутс несъмнено ще дойде в най-скоро време, когато се появи самият мистър Тутс.
— Капитан Джилс — заговори мистър Тутс, върнал се без всякакви церемонии в малката гостна, — аз се намирам на границата на лудостта.
Мистър Тутс изстреля тези думи като картечница, преди още да е забелязал Уолтър, а после го поздрави със звуци, които биха могли да се окачествят като тъжен кикот.
— Извинете ме, сър — рече мистър Тутс, като се държеше за главата, — но в момента акълът ми направо ще изхвръкне, ако не е вече изхвръкнал, и всякакъв опит за учтивост от страна на човек в моето положение направо би бил притворство. Капитан Джилс, моля ви да ме удостоите с честта да поговорим насаме.
— Ех, братле — възкликна капитанът и му стисна ръката, — тъкмо ти си човекът, който ни трябва.
— О, капитан Джилс — рече мистър Тутс, — за какво може да ви е притрябвал човек като мен! Аз не се реших да се обръсна — в такова възбудено състояние съм. Не съм си изчеткал дрехите. Косата ми се е сплъстила. Казах на Петела, че ако му хрумне да ми лъсне обувките, направо ще го просна мъртъв в краката си.
Неугледният и смахнат външен вид на мистър Тутс потвърждаваше гореспоменатите признаци за умопомрачено състояние.
— Слушай, братле — заговори капитанът, — това тук е племенникът на стария Сол Джилс, Уол’р. Този, за когото мислехме, че се е удавил в морето.
Мистър Тутс пусна главата си и се вторачи в Уолтър.
— Боже господи! — издума мистър Тутс. — Ето ти нова беда! Здравейте! Страхувам се, че… доста сте се поизмокрили. Капитан Джилс, ще ми позволите ли да ви кажа няколко думи? Оттатък, в магазина?
Той хвана капитана за ръкава и когато двамата излязоха заедно, му прошепна:
— Значи, в такъв случай, капитан Кътъл, това е въпросното лице, за което казахте, че с мис Домби били родени един за друг.
— Ами че да, приятелю — отвърна помръкналият капитан, — така мислех някога.
— А сега! — възкликна мистър Тутс и отново се хвана за главата. — Не е кой да е!… а ненавистният съперник! Всъщност той не е за мен ненавистен съперник! — поправи се мистър Тутс, като се поразмисля и свали ръце. — За какво пък трябва да го ненавиждам? Няма за какво. Ако любовта ми действително е била безкористна, капитан Джилс, сега е моментът да докажа това.
Мистър Тутс отново се стрелна към гостната и като стисна силно ръката на Уолтър, рече:
— Здравейте! Надявам се, че не сте хванали настинка. Аз ще бъда много щастлив, ако ми доставите удоволствието да се сближим. Поздравявам ви, за много години. Кълна ви се — още по-разпалено добави мистър Тутс, след като огледа добре лицето и снагата на Уолтър, — много съм щастлив да ви видя.
— Най-сърдечно ви благодаря — отвърна Уолтър. — Не бих могъл да очаквам по-искрено и топло посрещане от вашето.
— Нима! — възкликна мистър Тутс, като продължаваше да му стиска ръката. — Много мило от ваша страна. Безкрайно съм ви признателен. Как сте? Надявам се, че сте оставили в добро здраве всички там… искам да кажа, на… впрочем там, откъдето идвате, нали разбирате.
Уолтър отвърна на тези добри пожелания и най-вече на голямата добронамереност, както подобава на един мъж.
— Капитан Джилс — продължи мистър Тутс, — бих искал да бъда напълно почтителен, но се надявам, че сега мога да получа позволение да засегна един въпрос, който…
— Да, да, приятелю — рече капитанът. — Говори съвсем свободно!
— В такъв случай, капитан Джилс — каза мистър Тутс — и лейтенант Уолтърс, известно ли ви е, че в дома на мистър Домби са се случили ужасни неща и че мис Домби е напуснала баща си, който според мен е истински звяр — възбудено продължаваше мистър Тутс — и би било комплимент за него, ако го нарекат мраморен паметник или хищна птица… и никой не може да я открие и не знае къде е отишла?
— Мога ли да ви попитам как научихте всичко това? — осведоми се Уолтър.