Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

— Капитан Кътъл — замислено заговори Уолтър, докато си почиваха на вратата на магазина след извършената работа и оглеждаше познатата стара улица — все още бе рано сутринта, — нима през всичкото това време нищо не сте чули за чичо Сол?

— Нищо, момчето ми — отвърна капитанът и поклати глава.

— Тръгнал да ме дири, скъпият, мил стар човек — рече Уолтър, — и изобщо не ви писал! Защо? Всъщност в писмото, което ми предадохте — той извади от джоба си плика, отворен в присъствието на мъдрия Бънсби, — той пише, че ако не получите никакви известия за него до разпечатването на плика, може да го считате за умрял. Да ни пази бог! Но вие бихте получил известия за него, дори и да е умрял! Сигурно някой би ви писал по негова молба, ако той не е бил в състояние да ви пише, и би ви съобщил: „В еди-кой си ден почина в къщата ми…“ или „почина в ръцете ми“, или нещо от този род, „мистър Соломон Джилс от Лондон, който ме помоли да ви предам последния му поздрав и последните му благопожелания.“

Капитанът, който не бе достигал досега подобни висоти в предположенията си, бе силно поразен от разкрилите се широки перспективи и отвърна, дълбокомислено поклащайки глава:

— Добре казано, момчето ми, добре казано.

— Ето за какво мислех… впрочем — добави Уолтър и се изчерви — аз мислех за твърде много неща през тази безсънна нощ и твърдо вярвам, капитан Кътъл, че моят чичо Сол (господ да го благословя!) е жив и ще се върне. Аз изобщо не се учудвам, че е заминал, защото, като се изключи това, че него винаги са го теглили приключенията, а също като се изключи и голямата му любов към мен, пред която всичко в живота му отстъпва на заден план — аз, намерил в негово лице най-добрия баща, знам това по-добре от всеки друг — при тези думи гласът на Уолтър стана неясен и дрезгав и той извърна очи към улицата, — та като се изключат тези неща, казвам, аз много пъти съм чел и чувал как някои хора, загубили скъп близък родственик, за когото се предполага, че е претърпял корабокрушение, се преселват да живеят в тези места на морския бряг, където може да се чуе някаква вест за изчезналия кораб макар и само един-два часа по-рано, а понякога дори извършват целия рейс до местоназначението на кораба, сякаш подобно пътуване би могло да им даде някакви сведения. И аз навярно бих направил същото и бих го предпочел пред много други неща. Не съм обаче в състояние да проумея защо чичо ми не ви е писал, след като очевидно е възнамерявал да го стори, и как е възможно да е починал в чужбина, без вие да научите за това от другиго.