Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Някой тука да е поглеждал какво в името на Бездната е това?

Най-близкият отвърна:

— Да. Виждал съм го. Гуглата лично е дошъл да ни прибере!

И той посочи нагоре.

— Донесъл е тази порта със себе си!

Наит избута настрани захиления войник и продължи.

— Това е някакъв маг — провикна се някой в ухото му, докато той преминаваше. — Обвит е в пламък. Нито една стрела не го достигна — запалиха се. Даже се стопиха!

Наит кимна, че е разбрал.

— Къде е той сега? — ревна той. Човекът посочи напред.

— Благодаря.

Наит се обърна натам, откъдето бе дошъл.

— Заровете се и се свържете!

Кимане в знак на разбиране. Наит достигна края на изкопа и се подаде, за да се измъкне. Нагръдникът на ризницата му изрови пръстта, докато се промъкваше с ръце и крака. През удряната от вятъра трева той видя човека — или това, което той би трябвало да бъде. Беше се развъртял нисък вихър от сила и във вътрешността му той едва можа да различи човекоподобни очертания с издигнати ръце.

Той извърна глава и погледна нагоре. Беше подвеждащо, но призоваването — или каквото бе там, сякаш се носеше точно над него. Трудно беше да определиш на каква височина е — може би колкото връх на високо дърво? Вътре в него вреше и се мътеше сивкав мрак. Около Наит нагоре се издигаха прах и плява, притеглени от усилваща се тяга; тя явно водеше навътре в нещото. В името на Бездната! А може и да си е направо тя.

Нещо докосна крака му и сърцето му за малко да се пръсне. Той се обърна — един от Обетниците, цялото му лице мораво и натъртено, едното око подуто и затворено. Хо го представи като Блуз. Обетникът му направи знак да се връща. Наит го отпрати — проклет глупец! Почти го накара да подскокне и да се затърчи към нещото! Човекът отново направи настойчив знак. Чудесно! Наит се впусна назад.

Събраха се всичките в някакъв заден окоп. Около тях работеха сапьорите на Урфа и Наит и правеха укрепленията по-дълбоки. Присъстваха сержантите сапьори, оцелелите от корабокрушението и двама сержанти от приклекналите в тревата заблудили се тежки пехотинци — фаларецът Пелан и морантът Турмалин. Наит бе приятно изненадан да види и Хеук.

— Какво правиш тука? — викна той.

Старият маг направи физиономия и потърка проскубаната си брада.

— Гадовете ме захвърлиха и избягаха. Събудиха ме.

След запознаването заговори сержантът от малазанската тежка пехота, Пелан:

— Какво можем да направим? Освен да си изнесем задниците оттук?